Търговците на суровини са на мнение, че в близо една трета от времето цените на стоките, с които търгуват, не са реални. Това показва проучване на Bloomberg, проведено през последните два месеца сред 270 трейдъра.
85 от тях са посочили, че имат ниско доверие към цените на петрола, металите и желязната руда.
Пет години след началото на глобалната кредитна криза и на фона на засиления натиск за регулации на банките, цената на стотици суровини продължава да се формира на база анкети сред анонимни трейдъри, които вероятно са и в конфликт на интереси.
За разлика от цените на акциите облигациите и валутите, които са достъпни в реално време на регулираните пазари, много от суровините – въглища, желязна руда, торове и някои метали, се определят от журналисти.
Те формират цена чрез събиране на данни за текущи оферти купува и продава, за сключени сделки, както и по телефона и с анкети по електронна поща. Често тези оценки се използват за определяне на плащания в дългосрочни контракти за покупка на суровини.
На въпроса „колко пъти от 100 случая смятате, че избраната бенчмарк цена за основна суровина, която търгувате, не е представлява реалното ниво“, средния отговор е 27. При петрола резултатите са най-слаби, докато при селскостопанските суровини – най-добри.
Пазарът на суровини е изключително важен – обемът на сделките със селскостопански стоки, руди и горива е достигнал 5,67 трлн. долара през 2011 година. Десетилетие по-рано той е бил 1,34 трлн. долара, показват данни на Световната търговска организация.
Поради тази причина и все по-често се говори за регулация на пазарите на суровини. През последните месеци различни регулатори, сред които и Европейската комисия в лицето на Хоакин Алмуня, обръщат по-голямо внимание на манипулациите на различни индекси, деривати и валутни курсове.
Повече може да видите във видеото на Bloomberg!