Германия отказва допълнителни субсидии за завода за чипове на Intel

Германският министър на финансите Кристиан Линднер заяви, че в бюджета няма средства, с които да бъдат удовлетворени исканията на Intel за по-високи субсидии за новия му завод на стойност 17 млрд. евро в Източна Германия, с което попари надеждите за постигане на споразумение, пише The Financial Times. 

Американският производител на чипове трябваше да получи държавна помощ в размер на 6,8 млрд. евро за своя завод за производство в Магдебург, но сега иска около 10 млрд. евро, като се позовава на по-високите разходи за енергия и строителство.

В интервю за Financial Times през миналата седмица Линднер заяви, че е против увеличаване на помощта. „В бюджета няма повече пари", каза той. „В момента се опитваме да консолидираме бюджета, а не да го разширяваме“. 

Проектът на Intel е най-голямата чуждестранна инвестиция в следвоенната история на Германия и се разглежда като ключов за плановете на ЕС да удвои дела си на световния пазар на полупроводници от по-малко от 10% днес до 20% до 2030 г. 

Някои хора в германското правителство, включително министърът на икономиката Роберт Хабек, смятат, че Берлин трябва да се стреми да достигне огромните нива на подкрепа, предоставени от администрацията на Джо Байдън по силата на Закона за чиповете и науката, който включва финансиране в размер на 52 млрд. долара за стимулиране на местното производство на полупроводници в САЩ.

Но някои икономисти в най-голямата икономика в еврозоната твърдят, че субсидиите са загуба на пари на данъкоплатците. Съществуват и опасения, че амбицията на Германия да намали зависимостта си от азиатските доставчици е неосъществима мечта, като се има предвид сложността на веригите за доставки в производството на чипове. 

Искането на Intel за повече пари предизвика разцепление в правителството. Смята се, че канцлерът Олаф Шолц, социалдемократ, и Хабек (Зелените), са готови да предоставят по-голяма финансова подкрепа. Те са окуражени от индикациите, че Intel може да увеличи общия обем на инвестициите си от 17 млрд. евро.

Но Линднер, лидер на подкрепящите бизнеса и консервативно настроени към бюджета Свободни демократи (СвДП), една от по-малките партии в коалицията на Шолц, заяви, че не е „голям почитател на субсидиите" и ще се противопостави на увеличаването на размера на подкрепата за Intel, дори и ако това доведе до разширяване на обхвата на проекта. 

„Канцлерството и Министерството на икономиката ще трябва да покажат откъде ще дойде допълнителното финансиране", каза той.

Говорител на Хабек отказа да коментира забележките на Линднер. Този месец министърът на икономиката заяви пред репортери, че макар проектът Intel да е „висок приоритет" за правителството, „субсидиите винаги се плащат от данъкоплатците, така че ние... трябва да ги претегляме внимателно". Той добави, че всяка помощ за Intel изисква одобрение от ЕС съгласно правилата на блока за държавните помощи.

Intel отказва да коментира изказването на Линднер, като заяви само, че „има разлика в разходите и ние работим с правителството по въпроса как да я запълним".

Имаше предложения, че правителството може да помогне на Intel, като предостави на завода в Магдебург евтина електроенергия. Запитан за това, Линднер заяви, че се разглеждат „няколко варианта" и че кабинетът все още не е формирал мнение. „Но по отношение на бюджета сме достигнали границите си", добави той.

Спорът за субсидиите за Intel се случва в момент, в който коалицията на Шолц е въвлечена в остър спор за бюджета за следващата година. Линднер, който установи недостиг на средства в размер на 20 млрд. евро, предизвика недоумение сред коалиционните си партньори, като изпрати писма до всички министерства - с изключение на министерството на отбраната - в които определи тавани на разходите им за следващата година и призова за големи икономии.

Линднер разполага с много по-малко пространство за маневриране в сравнение с предишните германски финансови министри. Той се ангажира да поддържа дълговата спирачка - конституционното ограничение на Германия за поемане на нови заеми - и изключи възможността за повишаване на данъците. Въпреки това рецесията намали данъчните приходи, по-високите лихвени проценти повишиха разходите за обслужване на дълга, а щедрите споразумения за заплати в публичния сектор означават по-високи публични разходи.

Шолц, бивш министър на финансите, се намеси, за да се опита да преодолее безизходицата по отношение на бюджета - необичаен ход за канцлер. По данни на финансовото министерство той ще проведе разговори с Линднер и няколко министри от кабинета относно плановете за разходите на техните ведомства.

В интервюто Линднер отново се противопостави на „цената на индустриалния ток" - план, представен от Хабек през май, за субсидиране на разходите за електроенергия за енергоемките индустрии. Хабек предложи до 2030 г. цените да бъдат ограничени до 0,06 евро за киловатчас - около половината от сегашното им равнище - като разходите за държавния бюджет се оценяват на 25-30 млрд. евро. 

Линднер не е ентусиазиран от тази идея. „Не виждам смисъл от държавна помощ, субсидирана с парите на данъкоплатците", каза той. „Не виждам и как това е законно от гледна точка на правилата на ЕС за държавните помощи".

Хабек беше предложил, че парите за индустриалната цена на електроенергията могат да дойдат от Фонда за икономическо стабилизиране - инструмент от времето на пандемията, който беше активиран отново миналата година, за да помогне на предприятията и потребителите, борещи се с нарастващите разходи за енергия.

Линднер заяви, че използването на фонда би било "нарушение на споразуменията, които постигнахме в коалицията". Той заяви, че фондът е предназначен за финансиране на спирачките на цените на газа и електроенергията, като добави, че "моят коалиционен партньор е дал думата си, че той ще бъде инструмент за борба с кризата".