Как Космосът превръща научната фантастика в реалност?

SpaceX на Илон Мъск, Blue Origin на Джеф Безос, Orbital на ATK, ViaSat, SES, OneWeb и повече от 10 000 други търговски компании през последните 20 години формираха бързо развиващ се сектор, известен като „новият космос". Той е посветен на увеличаването на достъпа до космическото пространство за физически лица, обслужването на космическите станции, експлоатация на спътниците, военно-техническите инструменти, анализа на данни и дори спекулативни въпроси като космическия туризъм, производството и добива на астероиди. 

Най-известният играч в този сектор, SpaceX, е изстрелял хиляди спътници за обществена и частна употреба. Услугата Starlink на Илон Мъск продължава да предоставя интернет услуги в Украйна въпреки проблемите с други средства за телекомуникация в резултат на продължаващия конфликт с руснаците. Но тя се превърна и в потенциална цел за руските военни, въпреки че Мъск се споразумя с Пентагона за цената на допълнителните услуги за украинците, пише в цитиран от БГНЕС анализ на Financial Times Рана Форуар, американска писателка, бизнес колумнистка и заместник-редактор на финансовата медия. 

Така стигаме до мащабния дебат за това кой трябва да контролира космическата икономика, която според фондацията с нестопанска цел Space Foundation е достигнала 469 млрд. долара през 2021 г., а според прогнозите на Bank of America до 2030 г. ще достигне 1,4 трлн. долара. 

Приходите на търговската част на космическия сектор са нараснали с 6,4% в сравнение с 2020 г., се казва в доклада на Space Foundation, като по-голямата част от ръста идва от 19% увеличение на държавните разходи за военни и граждански космически програми (в Индия те са 36%, а в Китай и САЩ - съответно 23% и 18%). 

Доскоро изследването на космоса се свързваше с правителствени програми за национална сигурност, национална гордост и научни изследвания, но след две фатални катастрофи на совалки (Challenger през 1986 г. и Columbia през 2003 г.) САЩ започнаха да разхлабват централизирания правителствен контрол върху тази област. В резултат на това през 2004 г. президентската комисия на САЩ по прилагането на космическата политика стигна до заключението, че "ролята на НАСА трябва да бъде ограничена до областите, в които има убедителни доказателства, че само правителството може да извършва предложените дейности“. 

Въпреки че публично-частните програми по разработка и изстрелване на спътници съществуват от 60-те години на миналия век, новото поколение търговски космически компании започна да набира скорост едва след прекратяването на програмата за совалки (напълно отменена през 2011 г.). Конгресът промени финансовите стимули и разработи нови политики за насърчаване на приватизацията (програмата за търговски услуги за орбитален транспорт). НАСА и други правителствени агенции се превърнаха в клиенти на частни космически изпълнители, а не в създатели или поне надзорници на нови технологии. 

Както при всяка приватизация, идеята беше да се намалят разходите и да се разширят иновациите. Данните на НАСА от 2014 г. показват, че SpaceX е успяла да достави 1 кг товар до Международната космическа станция за около една трета от цената на космическата совалка. Понастоящем повечето оператори на мисии изпълняват частни поръчки за доставка на консумативи до МКС, а понякога и за превоз на част от екипажа. 

Но според професора от Harvard Business School Матю Вайнзирл паралелно с намаляването на разходите и увеличаването на иновациите в повторната употреба на материали и оборудване, е нараснала и силата на монополите. Няколко нови космически компании успяха да се възползват от технологията на НАСА, за чието разработване бяха нужни десетилетия, заобикаляйки всички утвърдени изпълнители, които бяха помогнали за създаването ѝ. Данъкоплатците, чиито пари отиваха за фундаментални изследвания, нямаха ни най-малък принос към богатството, което милиардерите създаваха в космоса, който е най-големият публичен актив от всички. 

В много отношения това е отражение на асиметрията на влияние между публичния и частния сектор, наблюдавана при изграждането на железниците през XIX в. (което предизвиква последния срив на доверието в правителството на САЩ през 30-те години на XX в.) и при комерсиализацията на интернет, от която най-много спечелиха шепа технологични гиганти. 

Но новата космическа надпревара изглежда много по-сложна поради мащаба и потенциалните щети. Космическият боклук, като повредени спътници, части от космически кораби и всичко, което е резултат от сблъсъка им, е основният рисков фактор. Съществуват обаче различни гледни точки относно това кой точно трябва да плаща за последиците от сблъсъците, да ги поправя или да отговаря за тях в съда. Основният закон, регулиращ космическото наследство, остава Договорът за космическото пространство от епохата на Студената война (1967 г.), в който се казва много малко за съвременните космически технологии. Той забранява само изстрелването на ядрени и всякакви други оръжия за масово унищожение в космическото пространство. 

Оптимистите твърдят, че потенциалните печалби от комерсиализацията на космическото пространство ще компенсират свръхпечалбата, а иновациите естествено ще бъдат последвани от по-добро регулиране. Но за въображението е лесно да нарисува безброй катастрофи в стила на научнофантастичните филми и книги - от създаването на извънземни колонии, където (срещу заплащане) богатите могат да избегнат всякакви проблеми, до зли милиардери, обсебени от събирането на редкоземни минерали в космоса. Удивително е, че Люксембург вече предлага на космическите компании същите услуги, които Делауеър предоставя на американските корпорации, за да избегнат данъците, казва Вайнзирл. 

Такова нещо е неприемливо. Но решаването на тези и много други проблеми, свързани с комерсиализацията на космоса, ще изисква сътрудничество в международен мащаб, каквото в момента липсва на Земята.