Този път там бяха само Хелга и Зоар, както и капитан Луникин Кампос, Снупи и овцата Шон. Два сини манекена за измерване на радиацията от Германския аерокосмически център (DLR), манекен в оранжево от американската космическа агенция НАСА и две животни играчки от двете страни на Атлантическия океан - това беше екипажът на космическата капсула "Орион", когато тя се издигна в космоса от Флорида точно в 8,48 ч. източноевропейско време в сряда на върха на гигантската космическа ракета Space Launch System (SLS).
Зрелищното нощно изстрелване е първият полет на новата гигантска ракета на НАСА. Първоначално той беше насрочен за края на август. Въпреки това, поради технически проблеми и неблагоприятни метеорологични условия, мисията трябваше да бъде отложена няколко пъти. Неотдавна ураганът „Никол" оказа сериозно въздействие върху SLS, която чакаше в готовност на стартовата площадка директно на Атлантическия океан; освен всичко друго поривите откъснаха малка част от изолацията на върха на ракетата. Въпреки това НАСА избра днешната дата - с ясното съзнание, че дори на пръв поглед незначителни детайли могат да имат драматични последици, както показаха катастрофите на космическите совалки „Чалънджър" (1986 г.) и „Колумбия" (2003 г.). По онова време порест уплътнителен пръстен или топлозащитен материал, който пада по време на изстрелването, в крайна сметка доведоха до катастрофите, припомня в свой репортаж Der Spiegel.
Но както се вижда, този път всичко мина добре. Очаква се мисията да продължи около 42 дни - до Луната, която ще бъде приближена на стотина километра при многобройни обиколки, и обратно до Земята. Европа предоставя важни технологии, без които бъдещите астронавти няма да оцелеят.
Куриозният екипаж на „Артемида I" не бива да заблуждава, че тук ne се пише нова глава в космическата история: zавръщането на Америка на Луната започна. Следващия път на борда на капсулата ще има хора. „Артемида II", който вероятно ще бъде изстрелян през 2024 г., също няма да осъществи кацане. Но при следващата мисия, някъде след 2025 г., хората трябва да положат отпечатъците си в лунния прах близо до южния полюс на земния спътник.
Разработването на SLS отне повече от десет години. Интересно е, че за новата ракета е рециклирана технология от програмата за космически совалки. Например всички двигатели на SLS са били в космоса преди това като основни двигатели на космическите совалки. Двигателят със сериен номер 2058, заради който първият опит за изстрелване трябваше да бъде прекъснат в края на август, е бил в орбита не по-малко от шест пъти между 2006 и 2011 г.
И въпреки това програмата струва много, много милиарди. Човек може да се запита за какво са били всички усилия и - класика! - дали с тези пари не е могло да се направи нещо по-полезно. В тази дискусия няма един отговор. Всъщност SLS е наистина скъп - и преди всичко много по-скъп проект, отколкото би трябвало да бъде.
Това е свързано с факта, че Конгресът на САЩ многократно е настоявал класическите отбранителни компании като Boeing, Lockheed Martin и Northrop Grumman да извлекат огромни печалби от програмата. Защото това осигуряваше работни места във всички щати - и по този начин повече или по-малко удовлетворяваше избирателите. Това направи програмата бавна и неефективна. Защото доставчиците винаги могат да поискат повече пари. А и договорите бяха разработени така, че те да ги получат.
Без Илон Мъск няма да минем
Планът за SLS бе изготвен в момент, в който SpaceX все още не бе от значение. Но оттогава Илон Мъск и неговата компания пишат революция в космическия бизнес. Най-вече защото те бяха първите, които последователно приложиха идеята за многократна употреба на скъпите летателни апарати. Това намалява значително разходите. От известно време насам компанията работи и по гигантска ракета Starship, която едва ли ще изостане от SLS на НАСА по отношение на производителността и в идеалния случай ще позволи изстрелвания на малка част от цената, която се плаща сега.
Така че SLS вероятно няма да лети твърде често, след като по-евтиният, но също толкова мощен конкурент докаже своите възможности. Особено след като НАСА така или иначе се нуждае от огромната нова разработка на Мъск, за да може изобщо да кацне на Луната. С капсулата „Орион", задвижвана от SLS, са възможни само кръгови пътувания „гледай, без да докосваш" поради липсата на възможност за кацане и повторно изстрелване на Луната.
Фактът, че ракетата на НАСА сега излита за първи път, все пак е добра новина за всички, които се интересуват от изследванията на космоса. Преди години американската космическа агенция реши постепенно да прехвърли дейността си в околоземна орбита - т.е. всичко, свързано с Международната космическа станция и нейните евентуални наследници - на частни компании. SLS даде възможност на НАСА да търси нови цели.
Луната - нова цел? Е, американците вече бяха там с програмата „Аполо" преди повече от половин век. Но този път планът е да се установи постоянно човешко присъствие там.
А лунната база наистина би била логична стъпка в изследванията. Точно както преди 75 години човечеството изгради постоянно обитавани изследователски станции в Антарктида, няколко десетилетия след полярните експедиции на Амундсен и Сие. Междувременно от Луната могат да се разработят и изпробват технологии за по-нататъшно напредване в космоса, например по пътя към Марс.
Разбира се, идеята за колонизиране на Червената планета и превръщането ѝ във втора Земя е напълно безумна. Някои хора, като например Илон Мъск, виждат в това визия за бъдещето. Включително тераформиране, при което постепенно ще се създаде по-подходяща за нас атмосфера. По този начин Марс може да се превърне в спасителен сал за човечеството. Поне що се отнася до изменението на климата на нашата Земя, не може да се повтаря достатъчно често: трябва да се погрижим сериозно за нашата планета, а не да пускаме писма до дядо Коледа за нова.
„Първоначално очакваме да извършваме по един полет до Луната всяка година, като започнем от 2025 г."
Въпреки това, разбира се, е интересна мисълта, че в даден момент на Марс ще кацнат и хора. Не като колонисти, а като изследователи и откриватели, а след завръщането си - като вдъхновяващи свидетели за нас тук, на Земята. На Червената планета вече има множество изследователски роботи. Те могат да съберат почти толкова знания, колкото и един астронавт, а може би и повече. Машините ни очароват, особено когато достигат до места, до които човек не би могъл да стигне. И все пак слушаме много по-внимателно живи разказвачи, които могат да ни разкажат за своите приключения.
Що се отнася до разходите за държавните космически полети, те несъмнено са високи, в абсолютни стойности могат да се нарекат гигантски. От друга страна, Европейската космическа агенция винаги с удоволствие изтъква, че това е само цената на една чаша кафе на глава от населението за една година. Но може би е още по-важно: защо дискусията за космическите пътувания често предполага едно или-или, което не съществува? В края на краищата не всеки долар или евро, които не са похарчени за космически проекти, автоматично хранят гладен човек, лекуват болен или ремонтират училище. Звучи неромантично, но е самата истина.
Въпреки това технологията за програмата „Артемида“ е твърде скъпа. Всяко изстрелване ще струва повече от 4 млрд. долара.
„Първоначално предполагаме, че от 2025 г. нататък ще извършваме по един полет до Луната всяка година", казва администраторът на НАСА Бил Нелсън пред Der Spiegel. Не ви е необходим мощен компютър, за да изчислите сумите. Това означава, че лунната програма или ще стане по-евтина - ключова дума: Starship, или политиката на САЩ в някакъв момент ще я отмени по финансови причини.
Ракетата на Илон Мъск може да излита десетки пъти годишно, а SLS - само веднъж. Така с „Артемида I” наистина започва нова глава в космическите пътувания. Но не е изключено тя да е доста кратка. Колко точно ще бъде това време, ще зависи и от това дали Starship, като основен конкурент, може действително да изпълни обещанията си.
Но най-малкото – поне SLS показа пътя.
17:20 | 16.11.22 г.
