Не е лъжа, когато в рамките на своите сложно представяни презентации производителите на смартфони винаги твърдят, че това е най-доброто, което някога са произвеждали. Не е лъжа, но просто разликата с предишните модели става все по-малка от година на година.
Оригиналният iPhone от 2007 г. дори не разполагаше с безжичния стандарт UMTS, не можеше да записва видеоклипове и нямаше GPS. Скоците от едно поколение на друго бяха толкова големи, че най-късно след две поколения мнозина смятаха, че устройството им е безнадеждно остаряло. Дори и по това време маркетингът помогна значително за засилването на това чувство. Днес обаче маркетинговите трикове, които особено Apple знае как да управлява както никоя друга компания, далеч надминават действително постигнатия напредък. Смартфоните, без съмнение, ще са с нас още дълго време. Голямото залитане обаче вече свърши.
Според Хелмут Мартин-Юнг от германския Suddeutsche Zeitung всеобхватните устройства вече достигнаха много зряло състояние на развитие. Мобилните телефони за 200, 300 евро биха били достатъчни за по-голямата част от потребителите за това, което правят с тях, само много малко потребители наистина се вълнуват от съвременните технологии, които суперболидите сред смартфоните крият под капака си. Разбира се, факт е, че смартфоните са и символи за статута, дори и не толкова изявено, както в ранните дни, когато все още бе прекалено скъпо удоволствие да притежаваш такъв. И ако тези, които броят всеки един пиксел, се радват на дори минимално подобрената камера, а познавачите на процесорите – на по-бързата обработка, то за ежедневието работа вършат и по-стари или по-евтини модели. Дразнението към новото все още не е напълно изчезнало. Ако Apple представи нов iPhone или конкурентът Samsung има събитие, това си е новина. Но смартфоните вече станаха нещо обичайно, нещо ежедневно. Производителите се опитват да противодействат на това, като многократно обявяват нови трендове. Най-очевидният е със сигурност все по-големите екрани. Съвсем наскоро стана моднерно да оставим почти целия фронт на смартфона като екран, за който в някои случаи са пожертвани дори централният бутон и сензорът за пръстови отпечатъци. Apple дори разработи специално защитен отключващ метод за разпознаване на лице. Но производителите знаят (или поне трябва да знаят), че този бизнес не може да продължи вечно. Това е предизвикателство, особено за Apple. Компанията все още успява най-добре от всички да дои дойната крава, наречена „смартфони“. Стратегията за устройства с все по-висока цена засега проработва. Но разширяването към нови продукти (часовници, високоговорители, слушалки), опитът за разширяване на собствената вселена чрез услуги като услугата за стрийминг Apple Music или центровете за данни (iCloud) също показва, че компанията иска да се освободи от голямата зависимост от една продуктова категория. Което се получава все по-добре в последно време. Samsung също иска да пренасочи вниманието си към други области. Също така от полза за смартфоните е фактът, че милиарди евро се инвестират в изкуствен интелект и разработването на нови чипове. Но днес групата печели повече от чиповете, отколкото от мобилните телефони.Само за няколко години смартфоните станаха дистанционното управление за живота, най-персоналното устройство, което притежаваме: новинарски център, комуникационен инструмент, камера. Колкото по-необходими са смартфоните, толкова по-слаба е аурата, която все още ги заобикаля.