Дали роботите наистина ще откраднат работата ни? За служителите зад касите в пицариите, отговорът явно е да, коментира The Economist. В края на май Pizza Hut обяви, че до края на годината роботът Pepper ще започне да поема поръчки и плащания в някои от азиатските ресторанти на веригата, гарантирайки „забавно и безпроблемно изживяване за клиентите“.
Според много проучвания служителите в ресторантите не са единствените, изправен пред този риск. Един често цитиран доклад на Карл Фрей и Майкъл Озбърн от Oxford University открива, че 47% от американците работят на позиции, които ще бъдат изключително податливи на автоматизация през следващите две десетилетия.
Нов доклад на Мелани Арнц, Тери Грегъри и Улрих Циеран от Centre for European Economic Research обаче рисува една по-малка светла картина. Въпросите към експертите в по-ранното проучване са свързани с шансовете конкретна позиция да бъде автоматизирана и след това се правят изчисления спрямо дела на американците на подобно работно място. По-новото изследване обаче предполага, че този метод не е толкова точен.
Разглеждайки по-подробни данни, изследователите откриват, че много работни позиции включват множество задачи, като само част от тях могат да бъдат поети от машини. Да вземем счетоводството и одита например. По-ранното проучване казва, че шансовете компютрите да ги завладеят през следващите 20 години е 98%. По-новото изследване обаче открива, че три четвърти от тези позиции включват известна групова работа или взаимодействие лице в лице – задачи, с които роботът би се затруднил. Прилагайки подобен анализ за всички работни меса, те откриват, че само 9%, а не 47% са с риск от автоматизация.
Все пак могат да се отправят някои предупреждения. Работодателите може да преструктурират позициите, за да отделят задачите, които могат малко или много да бъдат автоматизирани. Ако това се окаже трудно, друга възможност е просто да се откажат от човешкото взаимодействие, което в момента е част от много позиции. Усмивка и малко свободни приказки изглеждат неизменна част, когато плащаме на касиера, но въвеждането на автоматични каси може да промени това. Не на последно място, дори ако цифрата от 9% е по-близо до истината, това все пак е заплаха за живота на милиони. За най-бедната четвърт от населението делът на застрашени работни места нараства до 26%, тъй като повечето от тях работят рутинни неща, които са податливи на автоматизация.
Дори така да е, авторите предлагат още няколко причини да не изпадаме в паника за безработица, причинена от роботите. И двете изследвания разглеждат само това, което е възможно технически. Ако пазарът на труда е евтин, бизнесите ще имат малко основания да инвестират в луксозни машини. Производителят на автомобили Nissan използва по-активно роботи в Япония отколкото в Индия, където работната ръка е по-евтина. За да се превърне една армия от роботи наистина в опасност, трябва да си струва времето да се изгради.
Дори ако вълна от автоматизация залее пазара на труда, общата заетост може да не спадне. Иновациите може да понижат цените и така да стимулират доходите индиректно, което ще засили търсенето на нови служители в други сфери. Това отчасти се е случвало в миналото. Когато банкоматите са въведени, броят на касиерите в Америка всъщност се увеличава, тъй като устройствата помогат да се намалят разходите, което пък позволява на банките да отворят нови клонове. Много хора се безпокоят ненужно за масовата технологична безработица.
Дори ако нещата този път са различни, то поне преходът вероятно ще бъде бавен. Boston Consulting Group прогнозира, че само 25% от автомобилите, продадени през 2035 г., ще имат функции за самоуправление например. Ако роботите ни откраднат работата, би трябвало най-малкото да можем да предвидим това.
03:21 | 12.09.22 г.
