Хардуерът е новият софтуер

Nest, GoPro, Beats, Jawbone, Oculus – все хардуерни компании с мултимилиардна пазарна оценка, които са собственост на едни от най-влиятелните технологични гиганти в света, както и на големи инвестиционни фондове, пише TechCrunch. Всички сделки и придобивания с такива компании привличат огромен интерес, тъй като се забелязва една интересна тенденция. За разлика от миналото десетилетие, хардуерът отново е секси. До миналата година инвестициите и технологичните таланти се привличаха основно от софтуерни компании. Именно такива прохождащи фирми в Щатите сключиха 1523 сделки за финансиране чрез инвестиционни фондове през 2013 г., като размерът на инвестирания капитал се оценява на 11 млрд. долара. Как мислите, че стои въпроса с производителите на потребителска електроника през същата година? Компаниите от такъв тип успяха да сключат скромните 31 сделки за още по-скромните 848 млн. долара. Анализатори смятат, че това се дължи на факта, че някога скъпият и сложен за разбиране софтуер, вече е достъпен за широката публика. Улесненият достъп до услуги в облака пък позволяват на няколко души в гараж да се опитат да разработят поредното революционно приложение. Достъпът до големите международни пазари също е изключително лесно постижим. Само за няколко часа, през платформите за разпространение на мобилни приложения в операционните системи iOS и Android, можеш да достигнеш до десетки пазари. Не е нужно да имаш дилърска мрежа, нито верига от партньори. Нужно е единствено да оптимизираш разходите си и да си гарантираш големи маржове. Но едно нещо липсва на софтуера Преди да достигнете до битовете информация, трябва да се докоснете до атомите материя. Софтуерът се нуждае от хардуер. И докато софтуерът е изключително атрактивен като бизнес начинание, хардуерът има нещо специално, което липсва на виртуалните късове информация. Устройствата имат способността да разгарят страстта на хората – до степен, в която хиляди хора се редят на дълги опашки и спят на тротоара, за да купят най-новото устройство на любимата си марка.

Решението звучи просто – защо всяка технологична компания не пусне на пазара невероятен хардуерен продукт. Оказва се, че това е много по-трудно постижимо, отколкото изглежда. Както веднъж инвеститорът Марк Андресеен бе казал: Хардуерът е трудна работа. На първо място, разработката на хардуер е много по-бавен процес, който може да продължи поне година. И тук не става въпрос за двама души в гараж, а за голям екип от хора – инженери по механиката, инженери по електрическите системи, индустриални инженери, инженери по безжичните технологии... списъкът продължава. За разлика от софтуера, хардуерът е изключително труден за изпълнение. Когато достигнеш до определен етап от разработката, трябва да създадеш калъп на всяка част, едва след което започваш да произвеждаш по хиляди бройки от въпросния продукт. Самото създаване на калъпите може да струва стотици хиляди, ако не и милиони, долари. За разлика от софтуера, който ти позволява бързо да поправиш допусната грешка, когато създадеш матрица за съответния хардуер, връщане назад няма. Трябва да създадеш нов калъп, който ще те забави и ще ти коства нови стотици хиляди, ако не и милиони, долари. Накратко казано, ако разработиш неуспешен продукт, трябва да се примириш и да се бориш с последствията. И това е само началото. След това трябва да прецениш колко бройки от новия продукт да бъдат произведени и какъв да бъде темпът на самото производство, за да можеш да задоволиш търсенето. Като стана въпрос за търсене, нужна ти е мрежа от дистрибутори, към които да изпратиш продукцията. А, да, когато устройството най-накрая е готово и уточнено, трябва да запретнеш ръкави и да създадеш софтуера, който то да използва.