Градски складове, изоставени сгради и небостъргачи са последното място, където бихте очаквали да намерите зърната на зелената революция. Но от Сингапур до Скрантън, Пенсилвания, "вертикалните ферми" обещават един нов и екологично чист начин за изхранване на нарастващото население в редица градове по целия свят, пише онлайн изданието New Scientist.
През март в Скрантън ще отвори врати най-голямата вертикална ферма в света. Съоръжението, изградено от Green Spirit Farms, ще е само на един етаж с площ от 3,25 хектара, но ще е на вертикални нива, засадени със 17 млн. растения.
Целта на вертикалните ферми е да се избегнат проблемите, свързани с отглеждането на зърнени култури в райони, страдащи от суша или болести по растенията, разположени на стотици километри от населените места, където се консумират. Вместо това екологът Диксън Деспомиър от Колумбийския университет в Ню Йорк, който е застъпник на вертикалните ферми от 1999 г., предлага храната да се отглежда целогодишно във високи градски сгради. Така се намалява нуждата от транспорт на плодове и зеленчуци, който е източник на вредни емисии.
Растенията във вертикалните ферми могат да бъдат отглеждани с помощта на икономични безпочвени хидропонични системи и LED лампи, имитиращи слънчевата светлина. Освен това управлението им може да е много лесно: въртящите се рафтове с растения се контролират от софтуер, който гарантира, че всяко от тях получава еднаква светлина и равномерно разпределена вода.
Цялата тази апаратура може да бъде следена от смартфона на фермера, твърди Дейниъл Клуко от GSF. По думите му новата ферма в Скрантън ще осигурява по 14 реколти маруля годишно, както и спанак, зеле, домати, чушки, босилек и ягоди. Добивът ще е близо 10 пъти по-голям в сравнение с първата вертикална ферма на компанията, открита в Ню Бъфало през 2011 г.
Според защитниците на нововъведението вертикалните ферми осигуряват възможност да се изхранва глобалното население, което се урбанизира с бързи темпове: около 86% от хората в развития свят ще живеят в градовете до 2050 г., прогнозират от ООН. Освен това по този начин снабдяването с храни ще стане по-сигурно, тъй като производството може да тече дори и при внезапни и тежки природни бедствия и катаклизми. Достатъчно е единствено фермерите да се грижат за растенията и да ги предпазват от вредители. Методът е и много по-щадящ към водните ресурси, тъй като водата се рециклира. За едно насаждение се използва с 98% по-малко вода в сравнение с традиционното земеделие.
Повечето вертикални ферми разчитат максимално на естествената светлина. В слънчевия Сингапур SkyGreens на предприемача Джак Нг не се нуждае от изкуствено осветление за растежа на посевите. Четириетажната стъклена ферма се състои от мобилни рафтове, засадени с китайско зеле и маруля, които се въртят бавно към най-слънчевите места в сградата с помощта на асансьор.
В Киото, Япония пък Nuvege има ферма без прозорци. В бивш самолетен хангар компанията използва LED лампи, за да отглежда по 6 млн. марули годишно за редица клиенти, сред които са Subway и Disneyland Tokyo.
В подобна среда сметките за електричество често са доста високи, което се отразява и на цените на продукцията на вертикалните ферми. Така те трудно се конкурират на пазари, където има изобилие от евтини зеленчуци. С напредването на технологиите обаче е възможно разходите да намалеят драстично, прогнозират експерти.
18:23 | 12.09.22 г.
