Докато сраженията в Украйна продължават, а централните банки на големите икономики по света затягат своята политическа хватка, финтех индустрията търси начин да се справи със силния насрещен вятър в лицето на растящите лихвени проценти, увеличените разходи за живот и понижените инвестиции. Въпреки проблемите обаче в сектора има и оптимизъм, защото очакванията са суровите времена да калят бизнеса и да направят още по-силни онези, които оцелеят.
Пътят на финтех сектора през тези турбулентни времена беше обсъден от експерти по време на втория панел от събитието Tech of Tomorrow на Investor.bg „Финтех секторът – след всяка буря идва слънце“. В дискусията с водещ главния редактор на Investor.bg Бойчо Попов взеха участие Георги Пенев от Българска финтех асоциация, доц. д-р Деян Радев, Георги Георгиев от Smart IT и Александър Цветков от „Болерон“ АД.
Финтех по време на война
Ситуацията за финтех индустрията в глобален план не е особено цветуща в момента – войната в Украйна продължава, а с нея и икономическите сътресения, изразени в ускорена инфлация и нарушени вериги на доставки; централните банки вече се ангажираха да потушат ръста при цените с агресивни увеличения на лихвите, което от своя страна води до увеличаване на разходите за бизнеса и потребителите.
В България, както и в целия свят, рисковите инвестиции забавят своя растеж, изтъкна Георги Пенев, директор в „Българска финтех асоциация“. Той подчерта разликата между представянето на финтех сектора преди и по време на икономическите глобални проблеми, свързани с войната в Украйна. За пример експертът даде първия български еднорог – финтех компанията Payhawk, която в началото на тази година постигна оценка от 1 млрд. долара, след като привлече нова инвестиция.
„В България има доста компании, които биха искали да последват този пример, но сега не е перфектното време за тях“, посочи Пенев. Според него е изключително важно да се работи за изграждане на силна конкуренция на българския пазар. За да стане това обаче е необходимо, първо, да е налице частен сектор, второ – да се изгради подходяща регулаторна рамка, и трето – да се развие академичния сектор.
По думите на Пенев в страната ни има 135 компании, свързани с финтех индустрията, към 2021 г., които през последната отчетена фискална година (2020 г.) са генерирали общи приходи от 1,4 млрд. лв.
Мнение по темата за състоянието на финтех сектора по време на икономическите сътресения изрази и Георги Георгиев, мениджър „Софтуерни архитектури“ в Smart IT. Той потвърди гледната точка на Пенев, че инвестициите в сектора намаляват, но това е глобална тенденция и не се ограничава само за България. Този спад се отразява върху цялостния бизнес, не само върху финтех индустрията. Повечето фирми в сектора намаляват инвестициите за научноизследователска и развойна дейност и изместват фокуса си върху самосъхранението и оцеляването, изтъква Георгиев.
„В момента е налице изключителна несигурност. Докато продължава войната в Украйна, тази тенденция ще се задържи, както и консервативното поведение на бизнеса“, добавя експертът.
По думите му през последните години във финтех сектора има ясно изразен ръст на инвестициите, но това е останало в миналото, тъй като занапред компаниите ще се сблъскат с масова борба за оцеляване. Онези фирми, които имат повече ресурс и по-силни екипи, ще успеят да се справят с тази задача успешно, докато други ще понесат значително повече щети.
Според Георгиев обаче има и позитивна част – за разлика от предишни икономически кризи от този век, сега хората са значително по-добре запознати с работата на финтех компаниите и имат повече доверие в тях. Това означава, че бизнесите могат да помогнат на крайните потребители да преминат през тази финансова криза, изтъкна Георгиев.
„Компаниите, които подпомагат финансовия живот на хората, може би биха могли да се възползват от ситуацията и да натрупат повече клиенти“, добави панелистът.
Георгиев подчерта, че въпреки занижените инвестиции и песимизма сред компаниите е налице растяща нужда от технологични промени. „Пристига огромно количество искания от IT компаниите за технологична актуализация, като в момента ние нямаме възможност да обслужваме всички техни нужди“, призна той. Това води до необходимостта от по-ефективна и засилена комуникация между IT сферата и финансовия сектор. Сега бизнесът е много по-склонен да прави компромиси с качеството, за да може по-бързо да си осигури нужната промяна, така че да не изостава от пазарната динамика, подчерта експертът.
По въпроса за състоянието на сектора говори и Александър Цветков, изпълнителен директор на „Болерон“ АД. Според него застрахователната индустрия е устойчива на икономически кризи, като в момента дори се наблюдава засилване на иншуртех бизнеса в Европа. Цветков приема това като нещо нормално, тъй като компаниите в сектора се стремят да се развиват с инвестиции в дългосрочен план, с хоризонт от 5-10 години, което компенсира частично негативните ефекти от моментните сътресения. В тази връзка особено помага стремежът към дигитализация в сектора, който поддържа нуждата от инвестиции.
„Бизнес моделът на един иншуртех бизнес е по-устойчив на кризи“, изтъкна Цветков.
Върху трудностите в сектора се фокусира и доц. д-р Деян Радев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Той изрази мнение, че в момент на своеобразно „прочистване на пазара“ компаниите трябва да намерят своите конкурентни предимства. Едно от тези предимства са инвестициите в знание.
Финтех и образованието в България
Според Радев в България има много студенти, които проявяват интерес към финтех сектора. Той подчерта огромното количество данни в страната, които не се използват. Преподавателят сравни ситуацията със западните страни, където данните са особено високо ценени, както и тяхното генериране.
„Целта ми беше да се върна в България и да покажа, че може да се прави наука тук, че може да се използват тези данни“, изтъкна експертът.
По думите му компаниите, които генерират данни, нямат интерес да правят наука. Те продават събраната информация на други компании, които ги анализират и използват. Обикновено компаниите у нас използват данните, за да достигнат до определени микроикономически решения, без да ги използват за научни тези.
Радев разказа за създаването на магистърската програма „Финанси, инвестиции и финтех“, която стартира през 2020 г. с подкрепата на Българска финтех асоциация. „Започнах програмата с един курс. Имаше голям интерес, като в крайна сметка тя стана най-атрактивната програма в Стопанския факултет“, споделя още Радев. "Ръководството на факултета разшири впоследствие програмата с курс по криптоактиви. Целта беше да се генерират кадри и да се осигури по-европейско образование, като в тази връзка курсовете по финтех се провеждат само на английски“, добавя той.
Радев изтъкна, че има редица причини за недостига на кадри, сред които посочи твърде голямото търсене на човешки ресурс и демографския лимит.
„Не може да се концентрираме от академична гледна точка върху един проблем. Аз мога да предложа общо образование. Бизнесът трябва да ни каже какво иска и също да обучава кадри“, добавя Радев, отговаряйки на критиките на Георгиев по въпроса с технологичната неграмотност в България.
Според Георги Пенев иновативното при програмата „Финанси, инвестиции и финтех“, водена от Радев, е участието на частния сектор. „Тук говорим за реалността, как се прилагат нещата на практика“, изтъква Пенев, добавяйки: „Тази програма ни поставя на първо място в Европа“.
Той призна, че в България има сериозен проблем с кадрите във финтех сектора. Според него всички, които изтъкват този факт, които говорят за проблема, се дистанцират от него. „Това е наш проблем, на академичния сектор и на финтех бизнеса“, подчерта Пенев.
По думите му този бизнес трябва да се изучава в повече университети, като е необходимо междувременно компаниите да се обърнат към регулаторите и Министерството на образованието.
За липсата на експертност и достатъчно висока технологична грамотност в България говори и Георги Георгиев от SMART IT, който подчерта, че недостигът на кадри в страната се дължи именно на тези фактори. „ В България технологичната грамотност на българите е ниска – едва 30% към 2021 г.“, изтъкна той. Въпреки това Георгиев посочи, че много български финтех служители работят за големи чуждестранни компании дистанционно и получават заплащане, което не може да бъде осигурено от българските фирми. Все пак наличието на хора са такъв опит в България предоставя стабилност на сектора, когато той се сблъска с криза. „Защото компании и бизнес може да се изгубят, но експертността – не“, подчерта Георгиев.
Макар и малко, кадрите в страната имат едно от най-високите нива на експертност и ноу хау в Европа, добавя Георгиев.
Технологично развитие на сектора
Ускореното навлизане на технологиите е особено явно във финтех индустрията, където цели платформи се базират на решения като изкуствен интелект и машинно обучение.
Според Георгиев подобни технологии намират широка практика в сектора. Машинното обучение, например, се използва при оценка на кредитния риск.
На фона на бързата промяна на потребителското поведение е важно да има такива технологии, за да предвиждат подобни промени. Особена важна роля тук играе автоматизацията, без която просто нямаше да има такъв сектор, изтъкна Георгиев.
„Изкуственият интелект може да знае по-добре от нас от какво имаме нужда. В днешния свят, в който сме обсипани с информация, е хубаво да има технология, която да ни казва как да постъпим“, добавя експертът.
Според Цветков от „Болерон“ в американската финтех индустрия застрахователите използват изкуствен интелект при оценка на щетите, когато трябва да се изплащат обезщетения.
По отношение на застрахователните дружества в България той посочи, че този бизнес изостава от банките при налагането на подобни технологии. Все пак Цветков изтъкна, че само за година „Болерон“ е успяла да привлече около 10 хил. клиенти, които се обслужват само от двама души бекофис администрация. „Благодарение на автоматизацията и дигитализацията сега планираме да обслужваме 100 хил. клиенти само с четирима души бекофис“, посочва Цветков.
Той добави, че някои процеси, свързани с клиентите на компанията, се извършват чрез блокчейн, като по този начин информацията няма да се изгуби или промени.
Генерални партньори на Tech of Tomorrow са Алтерко и Shelly. Основни партньори са А1, Management Financial Group, Bosch Домакински уреди България и ЕЛАНА Фонд Мениджмънт. Събитието се организира с подкрепата на tbi bank, KEР ТОКИ ПАУЪР, Мнемоника, ЗАД „Армеец“, Девин ЕАД, The Singleton, Конкорд Асет Мениджмънт. Официален автомобилен партньор на събитието е PORSCHE SOFIA IZTOK/VW.
Институционални партньори са „Индустриален Холдинг България“ АД, Българска стартъп асоциация (BESCO), Френско-българската търговска и индустриална камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Betahaus Sofia, CEED Bulgaria, Sofia Tech Park, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE).
Медийни партньори на Tech of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, сп. BGLOBAL, Rabota.bg, Automedia.bg и The Recursive.
12:10 | 21.10.22 г.
