Само преди няколко дни Браян Чен от New York Times определи чатботовете за една от ключовите технологии, които ще навлязат още повече в живота на потребителите по целия свят през 2021 г.
Според него нашето онлайн преживяване продължава да се променя, а различните онлайн услуги се опитват все по-активно да комуникират с нас.
„От години експериментираме с чатботове. Facebook предложи инструменти за търговци, чрез които ботовете да си общуват с клиентите. Търговци на дребно като Amazon използват чатботовете, за да отговарят на клиентски въпроси, а когато ботовете не могат да помогнат, тогава може да се появи човек, който да поеме нещата в свои ръце“, припомня той.
Във време, в което физическите магазини пострадаха сериозно от пандемията, чатботовете и технологиите, предполагащи общуване, набират все по-голяма скорост.
През 2020 г. „ботовете най-сетне получиха обществено признание, защото станаха обществено полезни“, коментира в подкаста „UpDate” на Bloomberg TV Bulgaria Елица Стоилова, която е съосновател и главен изпълнителен директор на българската компания Umni.
„Освен тази масовост, която придоби технологията през изминалата година, и по-специално в сферата на медицината, видяхме създаването на повече сериозни чатботове“, допълва тя.
Според Стоилова нуждата от бърза и безконтактна комуникация от дистанция направи така, че ботовете най-сетне да намерят място не само в предложенията на частния бизнес, но и на сайтовете на правителства, министерства, различни здравни организации и други публични услуги.
„Gartner ги нареди в топ 5 решения за бизнеса за излизане от кризата, а CB Insights ги включи в списъка на 24 технологии, които ще променят света след пандемията, особено в сферата на клиентското обслужване“, коментира Елица Стоилова.
Ако погледнем чатботовете от потребителска гледна точка, тя препоръчва на хората да обърнат повече внимание на самия процес на комуникация с този изкуствен интелект.
„Чатботът не е човек. Това е софтуерно решение и дори да е суперумно и постоянно да се учи, то не разсъждава като човек и си има своите технологични ограничения. Съветвам хората да обърнат внимание, че ботът обикновено си казва, че е бот, още в самото начало, и ако се отнасят към него като такъв, той ще им свърши работата, за която е създаден“, посочва основателката на Umni.
Защо България остава на опашката в Европа по дигитализация и защо бизнесът у нас не бърза да се насочи към технологии като изкуствения интелект можете да научите от пълния запис.