Глобалните технологични гиганти вече посяват семената на една икономика, основана на „биоенергия“, в опит да „поставят свои стандарти и условия на фона на опитите на Европейския съюз (ЕС) да направлява тяхната доминация“, заяви в интервю за Euractiv еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер.
Датчанката, която също ще отговаря за „приспособяването на Европа към дигиталната ера“ като част от новия ѝ мандат като заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), също така разкри, че изпълнителният орган на блока провежда разговори с френските власти, отговарящи за конкуренцията, за да провери дали е необходимо по-нататъшно разследване на позицията на Google относно директивата на ЕС за авторското право.
Изказването на Вестагер е предшествано от скорошното изявление на френския президент Еманюел Макрон , които поиска от местните органи за конкуренцията да разследват последните промени, направени в услугата на Google, които ще позволят на компанията да избегне регулациите, които изискват да възнаграждава печатните издания за предоставяне на връзки към онлайн статии в резултатите от търсачката.
Според Вестагер целта на регулациите е да се модернизират правилата на ЕС относно авторското право и да се гарантира, че създателите на онлайн съдържание получават необходимото възнаграждение.
Тя подчерта, че „очевидно може да възникне проблем с биоенергията“.
Терминът „биоенергия“ е въведен от френския философ Мишел Фуко през 70-те години на 20 век, и се отнася до начините, по които голяма организация контролира населението като средство за постигане на по-мащабни икономически цели.
Броени дни преди Вестагер да заеме своя пост с разширено портфолио, тя се опитва да оформи визията си на пазител на европейските ценности на фона на растящото световно технологични господство. През последните пет години Вестагер предприе мащабни акции срещу имена като Google, Facebook и Apple. Действията ѝ срещу най-популярната онлайн търсачка бяха особено показателни, като американската компания понесе глоби с обща размер от над 9 млрд. долара.
Като част от предстоящия си мандат датчанката ще се сблъска с редица належащи предизвикателства, в това число потенциалното въвеждане на регулации за онлайн екосистемата, управлението на интелигентните технологии успоредно със стандартите и принципите на ЕС и ролята на Европа във все по-несигурния геополитически пейзаж.
Поради своята проактивна позиция при антитръстовите мерки, особено по отношение на американските технологични компании, Вестагер се сблъска с яростта на някои политици от другата страна на Атлантика. През юни президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вестагер „мрази САЩ“, позовавайки се на редицата съдебни дела на ЕС срещу американските дружества.
Въпреки критиките от страна на Вашингтон Вестагер има желанието да потуши напрежението относно твърденията, че нейната политика е насочена срещу САЩ.
„Една от причините да имаме случаи, в които американски компании са замесени, не е заради знамето“, посочва датчанката. „Това е, защото има оплаквания и много от тези оплаквания всъщност идват от други американски компании, тъй като Европа е чудесно място за бизнес“, добавя още тя.
Закон за дигиталните услуги
Говорейки по темата за дългоочаквания закон за дигиталните услуги, Вестагер заяви, че очаква прилагането на мерките да отнеме много време, но е необходимо да се решат въпросите по отношение на „задълженията“ на платформите, както и спазването на различните действащи кодекси на практиката.
Законът за цифровите услуги е нова рамка, която трябва да бъде представена от ЕК през 2020 г. Тя ще актуализира директивата за електронна търговия при установяването на нови правила, регулиращи интернет пространството.
По-рано тази седмица датчанката заяви, че съществува голяма вероятност фалшивите новини да бъдат изправени пред регулация.
Във връзка с изкуствения интелект (ИИ) ЕК трябва да представи своя подход в рамките на първите 100 дни от встъпването на новия кабинет на председателя Урсула фон дер Лайен.
Подходът на Вестагер спрямо ИИ е предпазлив, но не достига крайности. Според нея „големите възможности идват с големи рискове“.
Най-голямото предизвикателство пред Вестагер обаче всъщност може да дойде от пределите на самата ЕК. Като част от новия набор от отговорности в ЕК, датчанката ще наблюдава работата на други представители на изпълнителната европейска власт, в това число ръководителят на вътрешния пазар Тиери Бретон, българката Мария Габриел, който ще отговаря за иновациите и младежта и правосъдния еврокомисар Дидие Рендерс.
Това ще съкрати значително времето на Вестагер за борба за установяване на европейски регулации на технологичния сектор.
09:54 | 14.09.22 г.
