Казусът с поисканите спешни мерки от финансовите министри от Г-7 спрямо валутата на Facebook - Libra, не е на база доверие, а в мащаба, който стои зад една такава организация. Настъпва в момент, в който, чрез създаването на една такава дерегулирана валута, може да се стигне до сътресения при други валути. Това заяви Христо Ласков, IT анализатор, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
От друга страна, липсата на възможност за проследяване на трансакции с една такава валута създава опции за по-лесно финансиране на организации с користни цели, терористични такива например, отчита Ласков. В този ред на мисли експертът сподели, че мерките спрямо Libra не са нещо страшно и лошо, а с тях по-скоро се цели механизъм на верификация.
Той направи паралел с блокчейн технологията, която прави трудна, невъзможна промяната на една отминала трансакция.
Въпросът е как и какви информация стига до регулаторите и данъчните инспектори, казва експертът.
"Докато не се вземат систематични и последователни мерки за сигурността на държавни и частни организации, най-вероятно все по-често ще ставаме свидетели на изтичане на данни", коментира още Ласков.
Според него случващото се в Националната агенция за приходите (НАП) е нагледен пример как „всички ние трябва да предприемем систематичен подход, който да следва ясни стъпки, започващи от тестване на сигурността на информационната система, която да бъде следена за евентуални пробиви“, отбеляза Христо Ласков.
„Надявам се блокчейн технологията, предвид потенциала си, да бъде бъдещето“, изтъкна в заключение IT анализаторът.
00:41 | 12.09.22 г.
