В световен мащаб организациите за социална подкрепа не могат да отговорят на нарастващата нужда от комплексни здравни, социални, културни и други видове услуги за възрастното население, както и на необходимостта от изграждане на подходяща инфраструктура и среда за тях. В същото време високотехнологичните изобретения в наше време са способни да преобърнат тенденциите в различни сфери на живота. Колко близо сме обаче до иновация, която да подобри тенденциите в социалната сфера в Европа и в света? Как да впрегнем високотехнологичните открития в помощ на възрастните хора в дома им?
Отговорите дава иновативен проект със социална насоченост към възрастните хора, който се реализира по програмата на Европейския съюз (ЕС) за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. С него създаването на виртуален асистент на възрастните хора вече не е само идея.
Балканският институт по труда и социалната политика (БИТСП) заедно с още девет партньорски организации от пет европейски държави неотдавна спечели финансиране за разработка на проекта Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching (SAAM). Той цели да подпомага хората да останат активни в старостта колкото е възможно по-дълго време.
Целта на проекта е в рамките на три години да бъдат разработени и тествани в България, Словения и Австрия нови методи, чрез които възрастните хора да останат независими и да живеят възможно най-дълго в собствените си домове. Разработките ще позволят чрез иновативни технологии да се осъществи наблюдение на състоянието и средата на потребителите.
Виртуалният асистент SAAM ще представлява полуавтоматизирана платформа, подкрепена от алгоритми на изкуствен интелект с много интерактивни модули. Те ще черпят информация от сензори, така че животът на възрастния човек да бъде подпомаган, обясни за Investor.bg Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика.
Той даде следния пример: „Марта е възрастна дама, която живее сама вкъщи, движи се трудно и има лека форма на деменция. Един ден, докато готви, тя се подхлъзва, пада и губи съзнание. Виртуалният асистент улавя рязкото движение и започва да дава звуков сигнал. Ако Марта не реагира до 5 минути, той алармира нейната съседка. Ако съседката отсъства, виртуалният асистент звъни на друг близък. В същото време SAAM преценява, че при тези обстоятелства трябва да изключи котлона.”
Идеята е виртуалният асистент да бъде изграден на няколко нива, като позволява голяма гъвкавост на работа, варираща от базово обслужване на възрастния без негова директна намеса до по-комплексно обслужване и взаимодействие. Например системи от сензори ще следят определени навици и състояния на възрастните хора – здравно, ментално, емоционално състояние, социален живот, хранене, общуване, езикови проблеми.
Виртуалният асистент ще идентифицира различни навици и състояния на потребителя на услугата, които ще бъдат следени чрез специално създадени сензори. Самите сензори ще могат да се слагат по дрехите на човека, уредите в дома, в телефони, гривни, часовници и др. в зависимост от възможностите и желаните функции, които възрастният и/или семейството му са приели да използват. Всички сензори ще събират определена информация, която ще се изпраща в централна база данни и ще бъде обработвана от нея.
В същото време апликациите ще могат да „общуват“ с възрастния човек. Например осветлението може чрез премигване да напомня, че е време да се вземат лекарства. Телефонът пък ще „подсеща“ човека да се обади на близките си, ако дълго време не го е правил. Друго приложение ще предотвратява забравянето на включени електрически уреди или ще ги изключва директно. Като основен център за събиране на информация може да послужи и персоналният умен телефон, който би могъл да изпраща събраната информация до централен виртуален интелект, който ще обработва базите данни и ще предлага индивидуални или групови решения. Впоследствие виртуалният асистент ще информира близки, приятели или социални работници за проблеми със съответния възрастен човек.
Една от иновациите в проекта е свързана с наблюдението и взаимодействието със социалната среда на възрастния човек, каза Йордан Димитров.
Ще бъде включен кръг от близки хора на съответния възрастен човек, така че телефонът да има възможност да следи дали той е разговарял с някого, или не за определен времеви период. Апликациите ще свързват възрастния човек с приятелския кръг – деца, съседи и други, които са зададени предварително. Може да има и връзка с лекуващ лекар или социални работници.
Иновативното е, че всичко това е обединено в една платформа от отворен тип, така че в бъдеще към нея да могат да бъдат добавяни и други приложения, каза Йордан Димитров. Системата няма да изисква висока технологична култура от страна на възрастните. Освен това всеки ще може да използва само модулите, от които има нужда.
Проектът е одобрен като високо иновативен и в този си вид не съществува никъде другаде. Подобни виртуални помощници (платформи) са разработвани и в други страни, например в Япония, но те са силно роботизирани, използват виртуални аватари, които „обсебват” възрастния или предлагат само част от услугите, предвидени в новия проект. В SAAM иновативното е вкарването на приятелския кръг в комуникацията, за да не се изолира възрастният човек от средата и общността, в която живее, каза Димитров.
През първите няколко месеца след началото на проекта ще бъдат проучени потребностите на възрастните хора, след което ще се разработва и самата технология, разказа Йордан Димитров. В рамките на първата година ще се разработват сензорите, алгоритмите на изкуствения интелект и отделните модули, след това ще се обединят в платформа. Пилотното тестване ще започне в началото на третата година на проекта, като ще бъдат обхванати близо 120 души в три европейски страни. В България се предвижда от три- до шестмесечно тестване на помощника с около 60 души – възрастни и техните социални кръгове. В края на третата година се надяваме да имаме и готов продукт, каза той.
Подборът на хората за пилотния проект ще става чрез организациите, които работят на терен – за България това са БЧК и „Каритас България”. Те предоставят услуги на хора, които са потенциални потребители на виртуалния асистент. Пилотните тестове ще са в Словения, Австрия и България.
Виртуалният асистент може да бъде част от масовите социални услуги и да не е по-скъп от познатите до сега. По първоначални изчисления персоналното оборудване би струвало около 50 евро за базов модел, обслужван посредством умен телефон и няколко пъти по-скъпо за разширен комплект, включващ 3D камери, сензори и умни измервателни системи, вградени в дома. Оборудването ще може да се използва многократно.
За проекта
За общ ресурс от 20 млн. евро се състезават 187 проекта от цяла Европа. Одобрени са шест, сред които е и SAAM. Проектът, иницииран на Балканския институт по труда и социалната политика и неговите партньори, е с бюджет от 4 млн. евро за 3-годишен период. Договорът е подписан неотдавна, а изпълнението започва от началото на октомври тази година.
Проектът ще се изпълнява от консорциум от 10 партньора от пет европейски държави, от които четири са български - Балкански институт по труда и социалната политика като координатор, софтуерният разработчик ScaleFocus, който ще обедини всички модули в една онлайн платформа, БЧК и „Каритас България”, които ще прилагат виртуалния асистент на терен.
Държавите, които участват в проекта съвместно с България, са Словения, Австрия, Германия и Великобритания. Единбургският университет участва чрез департамента си по медицинска информатика и сензори, водещият технологичен партньор е технологичният институт „Йозеф Стефан” в Любляна, който също ще работи в сферата на сензори, машинно обучение, анализ на масиви от данни. Германската компанията „Интерактив уеър” се занимава с иновативни облекла, в които се вграждат сензори. Залцбургският университет „Париж Лодрон” също влиза в консорциума, както и Университетският институт за рехабилитация от Словения и австрийската платформа на Европейската федерация на възрастните хора.
08:48 | 14.09.22 г.
