Защо американската армия иска да контролира емоциите ни

От години изследователят Хосе Кармена обучава маймуни с помощта на специални електроди, имплантирани в техните мозъци. Крайната цел на Кармена и колегите му е да научи животните да контролират курсора на компютърна мишка или да движат роботизирани крайници само с помощта на собствената си мисъл. Сега Кармена оглавява нова програма, финансирана от американските военни, която има нова цел – да използва мозъчни импланти, с помощта на които да чете мислите и контролира емоциите на душевно болни хора, съобщава технологичният сайт Technologyreview.com. Преди две седмици Американската агенция за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) одобри две подобни разработки на екипи от централната болница в Масачузетс и Калифорнийския университет. Учените ще трябва да създадат електрически мозъчни импланти, които ще бъдат използвани за лечение на седем психични заболявания, сред които пристрастяване, депресия и гранично персонално разстройство. Проектът има за цел да разшири познанието ни за това как работи човешкият мозък. Идеята е да се изследват нови микроелектронни системи, които могат да бъдат имплантирани в тялото, както и да се докаже по неоспорим начин, че мислите и действията могат да бъдат провокирани чрез добре пласирани електронни импулси в мозъка. “Представете си, че сте пристрастени към алкохола и изпитвате постоянна нужда от него,” казва Кармена, който е професор в Калифорнийския университет. “Ние ще можем да засечем и подтиснем това усещане, стимулирайки определени части от мозъка.” Проектът е провокиран от епидемия от психични болести сред ветерани от американската армия, където процентът на самоубийствата е три или четири пъти по-висок, отколкото сред цивилното население. Авторите твърдят, че медикаментите и работата с психолог имат ограничена полза за болните, което допълнително осмисля изследвания в областта на неврологичните устройства, казва Джъстин Санчес, мениджър на DARPA. В научните среди тези устройства са известни и като Subnets или Systems-Based Neurotechnology for Emerging Therapies (Невротехнология с терапевтична цел). “Искаме да разберем как работят мрежите от неврони в случай на психично заболяване, да разработим технология, която да ги определи, а едва след това да прецизираме какъв сигнал да приложим в дадена част от мозъка,” казва Санчес. “Това е напълно ново и различно нещо. Подобни устройства все още не съществуват.” Калифорнийският университет ще получи финансиране в размер на 26 млн. долара, а болницата в Масачузетс – близо 30 млн. долара. Това е и най-голямото финансиране на подобен проект, подкрепящ инициативата “BRAIN” на Барак Обама, която Белият дом лансира през миналата година. Компании, сред които производителят на медицинско оборудване Medtronic и стартъпа Cortera Neurotechnologies, ще осигурят технологията нужна за изпълняването на проекта. Първоначалните опити ще бъдат проведени върху животни, но от DARPA се надяват тестовете с хора да започнат до две или най-късно три години. Изследването се основава на малък, но бързо растящ пазар за устройства, които работят чрез стимулиране на неврони. Повече от 110 000 пациенти, болни от Паркинсон, живеят с имплантирани електроди, произведени от Medtronic. Устройствата контролират трептенията на части от тялото, като изпращат електрически импулси в мозъка на пациента. Наскоро медици използваха подобни стимулатори, за да лекуват тежки случаи на обсесивно-компулсивни разстройства. През ноември Американската администрация по храните и лекарствата пък одобри първия имплант (NeuroPace), който едновременно записва мозъчната дейност и я стимулира. Като цяло, здравната система на САЩ използва подобни устройства на стойност 2,6 млрд. долара годишно, смятат представители на индустрията. Изследователите споделят, че постигат бързи подобрения в миниатюрните компютри, които могат да бъдат имплантирани в човешко тяло. Болницата в Масачузетс ще работи с Draper Laboratories в Кембридж по изпълняването на проекта си. Учените там се надяват да разработят нов тип стимулатори. От Калифорнийския университет пък ще разчитат на опита в микроелектрониката и безжичните технологии на разработчици от Бъркли, които вече са създали няколко прототипа на миниатюрни мозъчни импланти. Разбира се, изследванията в областта могат да доведат до създаването и на много противоречиви устройства. През 70-те, неврологът Хосе Делгадо демонстрирал пред колеги имплант, чрез който можел да провокира определени емоции в хората, като спокойствие или нетърпение. Проектът на Делгадо също бил финансиран от военните, което довело до появата на обвинения, че той разработва “тоталитарни” устройства за контрол на човешкия разум. Според учените, основали DARPA, e наложително да се помисли върху етичната страна на въпроса, преди проекта да бъде завършен. Мозъчните импланти могат да контролират поведението на психично болни хора, като индиректно променят начина, по който те се чувстват. Например стимулатор, който подтиска нуждата от употребата на кокаин, може да промени цялостното поведение на даден човек. “Променяме начина, по който хората се чувстват, за да променим нещата, които те правят. Двете страни са неразривно свързани,” казва психиатърът Дарин Дохърти от болницата в Масачузец. Според авторите на проекта такива импланти трябва да бъдат прилагани единствено при пациенти, които страдат от тежки психични разстройства, които не се лекуват чрез медикаменти и психотерапия. “Имплантите никога няма да бъдат първата опция. Те ще се използват само от хора, които нямат друг избор,” допълва Дохърти.