Игри на влияние

През май 2012 г. правният факултет на американския университет “Джордж Мейсън” (GMU) бе домакин на форум, определен като “жизнена дискусия” за конкуренцията сред търсачките в интернет. Основен акцент по време на дискусията бе дали практиките на Google, що се отнася до боравенето с лична информация, са легални или не. На събитието присъстваха всички големи играчи на пазара, както и представители на Федералната търговска комисия (FTC), прокурори и държавни служители от Конгреса във Вашингтон. Това, което всички посетители не знаеха, е че еднодневната академична конференция бе инициирана и финансирана от Google. По това време компанията е обект на разследване от страна на FTC заради притеснения относно пълната доминация на нейната известна търсачка. В седмиците преди срещата в GMU, ръководни кадри на Google дори си позволяват да предложат потенциални говорители и гости на събитието, изпращайки списък с важни според тях хора към администрацията на университета. Според разкрити от The Washington Post имейли, от Google са държали на присъствието на представители на Федералната търговска комисия, както и на официални лица от Министерството на правосъдието на САЩ. В деня на конференцията, водещи технологични и правни експерти отвхърлиха нуждата от правителствена намеса в бизнеса на Google. Закулисните машинации показаха как някогашният експерт в лобирането – Google – e усъвършенствал нов метод за справяне с пречките в модерния свят. Вместо да харчи пари за класически лобита, от компанията вече предпочитат по-потайни форми на влияние. Идеята е да се финансират приятелски настроени проучвания в университетите и академичната общност като цяло, инвестирайки в правителствени организации с идеална цел, и наливайки пари в про-бизнес настроени асоциации, маскирани като такива, занимаващи се с проекти от обществен интерес. Възходът на Google като играч от най-високо ниво съвпада с вятъра на промяната в методите за влияние в бизнеса. Преди девет години от компанията започнаха да прокарват идеите си, използвайки лобита, което по това време не бе особено популярно сред бизнеса, свикнал да плаща, за да върви напред. Оттогава Google се разви като лидерска компания по отношение на наемането на федерални лобисти, нареждайки се на второ място след General Electric през 2012 г. и на пето място през 2013 г. За сравнение, по същия показател, Google е била на 213 място през 2004г. От публикуваната от The Washington Post информация, базирана на доброволни разкрития от Google, става ясно, че компанията е плащала на 140 бизнес групи, акдвокатски организации и мозъчни тръстове. Не става ясно обаче какъв е размерът на похарчената под формата на дарения сума. Преди четири години от Google са финансирали двойно по-малко организации, припомня изданието. През лятото Google ще се премести в нов офис във Вашинтон, простиращ се на площ от 5100 кв. метра (горе долу колкото площта на Белия дом), с което ще удвои присъствието си в американската столица. Компанията се е концентрирала в опитите си да запази права върху събирането на лична информация от потребителите си и да ги защити от правителствени набези. Увеличаването на инвестициите в тази посока се случва съвсем скоро след разкритията, че Националната агенция за сигурност на САЩ следи изкъсо интернет компании като част от своите програми за наблюдение. “Проблемите в технологичния сектор са големи и продължават да растат, провокирани от постоянните политически дебати във Вашингтон. За нас е важно да бъдем част от тази дискусия,” казва Сюзън Молинари, бивш републикански конгресмен от Ню Йорк и един от водещите лобисти на Google. “Целта ни е да помогнем на политиците да разберат бизнеса на Google и работата, която ние вършим, за да запазим отворения характер на интернет пространството и да подтикнем породените от това икономически възможности.”