IT индустрията пледира за спешна реформа на образованието

По думите на Брашнаров секторът остава почти незасегнат от икономическата криза, защото е експортно ориентиран и създава продукти и услуги с висока добавена стойност. Той създава 3 процента от БВП в страната с около 1 процент от заетите и то при положение, че браншът не получава никакви стимули от държавата. Заети в сектора са около 40 хиляди души без работещите на свободна практика. Според статистика на Elance 1772 българи са регистрирани към края на 2012 г. като фрилансъри в дейностите по ИТ и програмиране.

През последните години сред значимите компании в бранша започват да се нареждат не само чуждестранни аутсорсинг компании, но и местни представители със своите иновативни продукти и успешни бизнес модели, което говори за изкачване на местния ИТ бизнес по веригата на добавената стойност. Въпреки икономическата криза през последните години работодателите в ИТ сектора продължават да наемат персонал, като според данни на НСИ средното месечно възнаграждение в бранша се повишава с близо 36% в периода 2009-2011 г. По данни на БАСКОМ средната работна заплата в сектора възлиза на около 2300 лв. на месец.

Количествената нужда от нови работни места се очаква да се удвои, създавайки огромен дефицит на кадри в индустрията. Проучване на БАСКОМ показва, че, ако софтуерният бизнес се развива според очакванията, след три години ще има нужда от 3 пъти повече софтуерни специалисти (разработка, качествен контрол и т.н.); 2 пъти повече управленски кадри (проектен мениджмънт, отдели и т.н.); 2 пъти повече специалисти по маркетинг и продажби.

При среден растеж от 10% годишно и при запазване на сегашните темпове без съществени реформи след 10 години делът на софтуерната индустрия ще достигне 1,7 млрд. лв., или 1,8 % от БВП. Ако обаче бъде осъществена адекватна образователна реформа и на пазара се появят повече софтуерни специалисти, софтуерната индустрия може да удвои размера си до около 3,7 млрд. лв., или 3,8% от БВП. Този ръст би я превърнал в структуроопределяща за българската икономика, поясняват от БАСКОМ.

За да се случи това обаче, и за да не продължава браншът да страда от липсата на специалисти, е нужно „България да започне съзнателно да развива икономика на знанието“. „На нас не ни трябват подаяния, единствената помощ, която искаме, е държавата да започне сериозна реформа на образователната система“, заяви Джонев.