В днешния модерен и забързан свят сме свикнали да приемаме много неща за даденост. Рядко си спомняме за онези далечни дни, в които имаше само „първа програма“ и то не по цял ден, а телевизионната картина беше черно-бяла.
На 17 август 1977 г., точно преди 40 години, „от Плана планина полетяха сигнали към Космоса“. Така започва репортаж във вестник "Земеделско знаме", отразил един от най-важните дни в историята на българските сателитни комуникации.
На тази дата първата българска земна станция за космически връзки, която се намира недалеч от село Плана, влиза в експлоатация. Точно в 16.20 ч. станцията получава сигнал от телевизионната кула в София. В 17.33 ч. антената се свързва със съветски спътник „Молния“, а в 18.45 ч. програмата на Българската телевизия вече се предава от системата „Интерспутник“ за целия свят. По-конкретно – международното спортно събитие "Универсиада 77-ма" се излъчва директно от стадион "Васил Левски" .
Космическата „чаша“, направила това възможно, е с диаметър 12 метра и тежи 60 тона, се използва и до днес, но като резервен вариант. Чрез нея например е бил излъчен до Маями миналата година юбилейният мач на Христо Стоичков по повод 50-годишнината му.
За да издържи антената на покрива, в последния етаж на станцията има вградена 20 тона арматура. Поддръжката ѝ също не е била лека задача. В началото антената не е имала отопление и се е налагало да бъде почиствана ръчно с лопати – дежурните са спирали излъчването и са влизали в антената, за да изгребат натрупан сняг. Като през това време международните телефонни връзки са прекъсвали…