Навлизането в орбитата на Марс на сателита Мангаляан след 10-дневно пътуване в космоса, направи Индия първата страна, която достига Червената планета от първия си опит, пише CNN Money. Но може би най-отличителният белег на мисията е нейният оскъден бюджет от едва 74 млн. долара, с който Индийската космическа агенция пусна апарата в марсианска орбита само за частица от парите, които други държави харчат за подобни проекти.
Американският сателит Мейвън, например, навлезе в орбита в неделя, като част от мисия, струваща 671 млн. долара на данъкоплатците. Мисията до Марс на Европейската космическа агенция пък има първоначален бюджет от 200 млн. долара.
Индийският премиер Нарендра Моди отбелязва, че дори холивудският космически трилър „Гравитация“ има по-голям бюджет – 100 млн. долара. „Нашите учени показаха на света ново икономично инженерство, както и силата на въображението. Успехът ни има дълбоки исторически корени“, каза Моди през юни.
Досега само САЩ, Русия и Европа са осъществявали успешни мисии до Марс, след като Китай и Япония се провалиха. Така че Моди може да отговори на критиците, че дава пари за космически изследвания вместо за социални програми. Бюджетът на Индийската организация за космически изследвания - Indian Space Research Organization (ISRO), е само 1,2 млрд. долара, спрямо около 17,5 млрд. за американската NASA.
ISRO е в състояние да пести средства чрез използването на по-къси цикли при разработката, както и заради по-евтиния местен трудов пазар. Висококвалифицираните космически инженери в страната могат да получават по само 1000 долара на месец.
Въпреки огромната разлика в абсолютните разходи за космически изследвания спрямо САЩ, Индия всъщност отделя същия процент от бюджета си за тях – около 0,4%. Славните дни за NASA отдавна са отминали. През 1966 г., в пика на космическата надпревара, американската агенция получаваше невероятните 4,4% от щатския бюджет – нещо, за което днешните изследователи могат само да мечтаят.
11:54 | 14.09.22 г.