Турция въвежда нови законодателни промени, които затягат правителствния контрол върху достъпа до интернет. Новината дойде само ден, след като Истанбул бе домакин на Internet Governance Forum – подкрепяно от Организацията на обединените нации (ООН) международно събитие, събрало множество интернет експерти и държавни служители.
Мярката е част от първия законодателен проект на турското правителство, след като Реджеп Тайип Ердоган се оттегли от премиерския пост, за да заеме този на президент на страната, наследявайки Абдула Гюл.
Съгласно новото законодателство, предложено от управляващата "Партия на справедливостта и развитието", ръководството на Агенцията за телекомуникации на Турция ще получи правомощия да блокира интернет сайтове без съдебно решение.
След като регулаторът предприеме подобна стъпка за защита на националната сигурност, той ще разполага с 24 часа, за да сезира съда. Съдебната власт пък има още 48 часа, за да реши дали да уважи молбата.
"Това е силно проблематично, защото въз основа на тази широка терминология държавните служители ще решават дали да блокират или не достъпа до уебсайтове", каза пред Financial Times (FT) юристът Яман Акдениз, който се бори против правителствените мерки в интернет. "Смятам, че това е несъвместимо с разпоредбите на Конституцията... Това е съмнителна власт, дадена на един съмнителен публичен орган като Агенцията за телекомуникации", добавя той.
Държавната агенция, която се оглавява от бивш офицер от турското разузнаване, предприе забрани за достъпа до Twitter и YouTube през тази година. Впоследствие и двата хода бяха отменени от Конституционния съд на страната.
Турското правителство, което по-рано тази година трябваше да се справя с поток от интернет атаки вследствие на корупционните скандали, отбеляза, че законодателството е необходимо, за да се защити неприкосновеността на личния живот.
"Тази разпоредба е необходима за защитата на личния живот, а също и срещу детската порнография и така нататък", посочи официално лице пред Financial Times. "Експертите работиха по много други опции, но това беше най-добрата формула за защита на правата на нашите граждани."
Подобни разпоредби бяха включени първоначално в спорен интернет закон, приет по-рано тази година. По инициатива на тогавашния президент Гюл обаче мерките бяха ревизирани, като Агенцията за телекомуникации бе задължена първо да поиска разрешение от съд преди да блокира сайтове.
Зейнеп Тюфекчъ от Center for Information Technology Policy (CITP) към Принстънския университет отбеляза пред FT, че практическото въздействие на новото законодателство може да бъде малкo, тъй като правителството отново ще може лесно да си осигурява съдебни заповеди за блокиране на сайтове.
Експертът обаче подчерта символичността на акта, който идва съвсем скоро, след като Ердоган освободи премиерската позиция, за да заеме президентския пост в страната. "Това е доста силно послание за начина, по който Ердоган смята да действа", добави Тюфекчъ.
Законодателните изменения все пак трябва да бъдат одобрени от новия пезидент преди да влязат в сила.
10:22 | 14.09.22 г.