Екстремна геомагнитна буря ще удари Земята в близко бъдеще, се казва в наскоро проведено проучване на застрахователното дружество Lloyd's of London. Според изследователите почти няма шанс природното бедствие да ни се размине, като има вероятност то да предизвика сериозни смущения в електрозахранването на Щатите, както и да нанесе икономически вреди за повече от 2 трилиона долара на страната, пише Bloomberg. Слънчев максимум Докато слънчевите бури могат да се появят по всяко време, соларната активност се увеличава и намалява в 11-годишен цикъл. За слънчевите цикли съдим по количеството тъмни петна по повърхността на звездата, които астрономите наблюдават внимателно. Колкото повече такива петна има, толкова повече слънчевата активност намалява и обратно. Въпреки че е трудно да се прогнозира точно, пикът на сегашния слънчев цикъл се очаква да се прояви между 2013 и 2015 г. От 1900 г. най-много такива петна (близо 200) са наблюдавани в края на 50-те. Съдейки по астрономическите данни, при нормален слънчев максимум на повърхността на звездата има между 100 и 160 такива петна. Слънчеви петна Слънчевите петна представляват по-студени с около 1000 градуса зони на повърхността на Слънцето, които свидетелстват за натрупване на магнитни вълни в тази част. Средностатистическото тъмно петно на слънчевата повърхност е много по-голямо от планетата Земя. Слънчеви изригвания Слънчевите изригвания, известни в научните среди като коронарно изхвърляне на маса (CME – Coronal Mass Ejection), представляват големи балони от магнетизиран газ(плазма), които изригват от горните слоеве на слънчевата атмосфера в рамките на няколко часа. Изригванията се получават, когато магнитните вълни, свързващи две слънчеви петна, се извъртят и разкъсат над повърхността на Слънцето. Така те изпращат тонове от протони и електрони в космоса. Щит Земята има собствено магнитно поле, което осигурява известна защита от слънчевите бури. Така или иначе, полюсите на планетата ни са по-уязвими от останалата част, тъй като именно там се събират магнитните вълни на Земята, което позволява на слънчевите частици да проникнат в атмосферата ни. Пътят до Земята Когато слънчева буря се устреми към Земята, магнитното полеотклонява голяма част от магнетизирания слънчев материал. Ако бурята е достатъчно силна, магнитното поле се разтяга, линиите се прекъсват и после отново се свързват, образувайки “фуния”, която отвежда потоци от магнетизирана плазма към полюсите на планетата. Към все по-населени региони Колкото по-силно е изригването, толкова по-далече от полюсите може да проникне плазмата, а с това расте и вероятността да нанесе щети на по-гъсто населени региони. По време на необичайно силна слънчева буря през 1909 г. плазменото сияние, което иначе се вижда само от близки до полюсите региони, е било забелязано от Екватора. През 1989 г. пък хората са видели красивите отблясъци на навлизащи в земната атмосфера слънчеви частици от Флорида и Япония. В момента слънчевата активност се наблюдава от четири сателита. Advanced Composition Explorer или ACE, който осигурява подробна информация и предупреждение за предстоящи геомагнитни бури, които ще достигнат земната атмосфера до 30 минути. Вторият сателит SOHO предупреждава за евентуални смущения в електрониката на Земята вследствие на соларна активност, които могат да бъдат усетени до 3 дни. Другите два апарата – Stereo A и B - са идентични. Те използват орбитата на Земята около Слънцето и осигуряват стереоскопични изображения на слънчевите коронарни изригвания. Значителни слънчеви бури в историята Случаят в Карингтън през 1859 г. - По време на безоблачната сутрин на 1 септември 1859 г., английският астроном и изследовател на Слънцето Ричард Карингтън станал свидетел на впечатляващо небесно сияние. На следващата сутрин цялото небе, като свидетелства за това има от почти всички точки на Земята, било изпъстрено в червено, зелено и лилаво. Бурята предизвикала появата на искри от телеграфните линии, което пък от своя страна довело до смущения и прекъснати връзки в много части на света. Радио смущения през 1941 г. - По време на силната магнитна буря през септември 1941 г. нюйоркско радио предава пряко бейзболния мач между Бруклин Доджърс и Питсбърг Пайрътс, когато връзката се разпада в най-напрегнатия момент. Пайрътс отбелязват четири хоум ръна, преди връзката да бъде възстановена. Хиляди фенове на Доджърс звъннали гневни в редакцията на радиото, за да потърсят сметка. Спиране на тока в Квебек през 1989 г. - Магнитната буря от 1989 г. става известна с негативното си влияние върху електропреносната мрежа. За по-малко от две минути токът в цял Квебек спира в резултат на геомагнитната буря. Повече от 6 милиона души остават без ток за повече от 9 часа. Според изчисленията загубите са в размер на 13 млрд. канадски долара. Буря за Хелоуийн през 2003 г. - Бурята в края на октомври 2003 г. е четвъртата най-голяма за всички 25 години, в които явлението се наблюдава изкъсо. Електроснабдяването отново е поразено, като в Щатите са засегнати основно кондензатори и трансформатори. GPS системата на Федералната авиационна администрация в страната губи връзка за цели 30 часа. Токът в райони на Швеция спира, засягайки 50 000 души. Дванайсет трансформатора в Южна Африка са тежко повредени.