Ще избухне ли кибервойна в Крим?

Присъствието на руски военни сили в Крим вече донесе война на черноморския полуостров. Но не кръвопролитна, слава богу, а информационна. За съжаление тя е не по-малко опасна, пише технологичното издание MIT Technology Review, припомняйки, че заедно с бронетранспортьорите, в Украйна навлезе и информационно затъмнение.

Телекомуникационни връзки, свързващи Крим с останалата част на страната бяха прекъснати, а руското правителство блокира интернет сайтове, посветени на движението на украинските протестиращи. Засега обаче няма публично доказателство за по-сериозни кибератаки срещу военни и правителствени обекти. Разбира се, Русия знае много добре, че действия като тези са много опасни и могат да бъдат изтълкувани като военни. Наскоро, група в рамките на НАТО, председателствана от бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, излезе с доклад, според който евентуална кибератака срещу инфраструктурата на НАТО би довела до физическа реакция – например бомбардировка. “Русия се е ограничила до действия, които обикновено предприема в навечерието на нов конфликт, за да формира мнение, да запуши устата на критиците и да наложи своята гледна точка,” коментира Джеймс Люис, директор на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. “Те налагат информационно затъмнение, което е класическия първи ход при подобна ситуация.” Преди седмица обаче, националният телеком на Украйна – Ukrtelecom, съобщи за неизвестни извършители, които са повредили част от инфраструктурата, свързваща Крим с останалата част на Украйна. Подобни действия се забелязват и от украинска страна. Симпатизиращи на страната хакери са успели да пробият защитата на сайта на англоезичната медия на руското правителство – Russia Today, подменяйки думата “военни” с “нацисти” в някои заглавия. Като резултат милиони потребители прочетоха заглавия от типа: “Руски сенатори гласуват за установяването на нацистки сили в Украйна.” Регионът има богата история на кибепрестъпления срещу различни градове и организации, които са противници на Кремъл. През 2007 г. в Естония местното правителство си навлече гнева на Русия, премествайки бронзова статуя, почитаща загиналите руски войници. Последва вълна от кибератаки срещу правителствени структури, медии и сайтове на телекоми, които буквално парализираха страната. Руското правителство отрече каквато и да е връзка с атаките, обвинявайки “патриотични хакери” в Естония. Подобни събития имаше и през 2008 г., когато Русия навлезе в Южна Осетия. Този път атаките бяха насочени не само към правителствени структури, но и към институции, свързани с посолствата на САЩ и Англия. Отново връзка с Русия не бе доказана. Според анализатори случващото се в Украйна може да е по-ралично. И Украйна, и Русия са добре познати центрове на киберпрестъпления, като и двете държави са дом за хиляди талантливи компютърни инженери. Въпреки това, засега случаи на масови кибератаки няма. “В Грузия киберпрестъпленията бяха координирани с военни операции. Но Русия не предприема подобни стъпки сега,” заявява Люис. “Ако в Крим избухне насилие, мисля, че това ще се промени.” Евентуална ескалация на кибепрестъпленията в Крим ще даде възможност на САЩ да проучи възможностите на Русия за кибервойна, заявява Стюарт Бейкър, бивш политик от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, който в момента е адвокат на свободна практика. “От американска гледна точка това е възможност да се наблюдава една страна, която интегрира електронните атаки във военното си дело. Може би обаче тази страна не иска да се разкрива дотолкова и няма да предприеме нищо.” Преди четири години Владимир Шестюк, който е член на Националния съвет по сигурност на Русия, както и директор на Института по проблемите на информационната сигурност към Московския университет, се похвали със значителен ресурс. “Кибероръжията могат да поразят огромно количество хора, точно както ядрените такива,” коментира той в интервю за MIT Technology Review. “Но има една огромна разлика между двете. Кибероръжията са много евтини – почти безплатни.”