Хакерската атака коства постовете на директорите на "Български пощи"

Вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова е поискала оставката на ръководството на „Български пощи" заради невъзможността му все още да се справи напълно с извършената на 16 април хакерска атака.

Константинова разгласи, че пощите са били съсипвани съзнателно от някогашните управляващи и сега компанията с близо 3000 офиса и над 9000 чиновници има пазарен дял от едва 2% при куриерските услуги в България.

От своя страна IT експертът и съветник в кабинета на ресорния вицепремиер Васил Величков внесе повече подробности. Той съобщи, че вирусът, с който са атакувани "Български пощи", носи почеркa на Руската федерация.

Основната причина за освобождение на мениджмънта на пощите е пробивът в системата на компанията посредством хакерската офанзива от руски криптовирус. Атаката носи белезите на офанзива, обвързвана с съветските служби, стана ясно на свиканата пресконференция. Вицепремиерът допълни, че „криптовирусът е настроен така, че може да засяга всички държави без Русия и държавите от бившите съветски републики“.

Властите обещаха до дни да бъдат възстановени всички услуги, но признаха същевременно, че не е ясно дали има изтичане на данни и че при изтриване част от данните не могат да бъдат възстановени, тъй като не са записвани на резервен източник. Председателят на ДАНС Васил Тончев, който участва в пресконференцията по темата в Министерски съвет, информира, че агенцията е била уведомена за кибератаката срещу пощите на 16 април. "От самите пощи отказаха нашата помощ в началото с мотива, че те ще се справят сами с проблема", подчерта Тончев и отбеляза, че пощите не са определени от МС за стратегически обект.

Величков информира, че атаката е започнала с проникване в мрежата на "Български пощи" още на 4 април, внимателно са сканирани всички сървъри и са инсталирани допълнителни инструменти за зловреден код. На 5 април е извършен тест и след това е имало затишие до 16 април. Според IT експертa това е станало, за да се изчака да е почивен ден и същевременно да настъпи моментът на изплащане на пенсии. Величков поясни, че част от архива на "Български пощи" вероятно ще бъде загубен. 

„За „Български пощи" се заговори изобщо едва след като ние заявихме, че имаме план за тяхното оздравяване. Те са основен приоритет на това управление", заяви Костадинова и добави, че от първия си ден правителството работи за модернизирането и превръщането им в единен център за административно обслужване, като за целта са одобрени 100 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост.

„Български пощи" е 100% държавно предприятие, което разполага с най-голямата комуникационна мрежа в страната - 2973 станции в повече от 2300 населени места, има 9 хил. служители, а държавното финансиране за дружеството е 80 млн. лв. годишно, обобщи Костадинова.

Въпреки това пазарният дял на „Български пощи“ при пратките е под 2%, въпреки че мрежата ѝ е 6 пъти по-голяма от тази на конкурентите и въпреки ръста от 30% на пазара като цяло през миналата година.

За вицепремиера остава загадка къде са отишли над 36 млн. лв., с които държавата е недофинансирала дружеството за 2018 и 2019 г. Загубата на дружеството за 2021 г. възлиза на 13 млн. лв., обяви вицепремиерът и подчерта, че и мениджмънтът не е полагал усилия за подобряване на обстановката.

„Очевидно това положение е устройвало всички, защото директорският състав не е променян от 6 години въпреки огромното текучество на служители", добави тя. Държавата възнамерява да проведе прозрачен конкурс за директорските места, а дотогава дружеството ще се управлява от временен млад екип.