Автор: Стефан Соколов
Развитието на електронната търговия е предпоставка за все по-голямата роля, която доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки заемат като връзка между търговците от една страна и потребителите - от друга. Настоящото изложение има за цял да разгледа новото законодателство на ниво ЕС, което задълбочава регулацията на отношенията между доставчиците на посреднически онлайн услуги и бизнес ползвателите.
Тенденцията ЕС да обръща внимание на правата и интересите не само на потребителите, но и на търговците, е вследствие на оценката, че за немалка част от последните интернет представлява "пазарът", на който предлагат преимуществено своите стоки и услуги. Разбира се, законодателят взема предвид, че крайният потребител е пряко засегнат от нивото на конкурентност между търговците. Потребителите продължават да купуват стоки и услуги онлайн, като по този начин са пряко заинтересувани от разнообразни и достъпни оферти. Вземайки предвид това, европейският законодател стига до извода, че доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки придобиват все по- важна, но и определяща функция за пазара. Последните имат реалната възможност да диктуват правилата, съгласно които бизнес ползвателите могат да предлагат своите стоки и услуги.
Отношенията между доставчиците и бизнес ползвателите са все по-малко равноправни и все повече едностранно определени. Търговците нямат почти никакво преимущество, знаейки, че техният приход е до голяма степен зависим от възможността им да предлагат своите услуги на платформите. Това неравноправие пряко рефлектира не само върху правния интерес на отделните търговци, но и върху общото ниво на конкуренция, което индиректно засяга и крайния потребител, чрез ограничаване на стоките и услуги, които стигат до него. Тези констатации на ЕК са в основата на една задълбочена дейност от страна на ЕС, която намира израз в Регламент 2019/11501 , Директива (ЕС) 2019/21612 и др.
С оглед на всеобхватната материя настоящото изложение ще се концентрира преимуществено върху Регламент 2019/1150, който ще влезе в сила на 12.07.2020 г. Повече информация за Директива (ЕС) 2019/2161 и затова как тя ще промени електронната търговия може да бъде намерена в статията на Невена Янева на тема "Как ще се промени електронната търговия след приемането на „Омнибусната директива“?". Регламент 1150/2019 (наричан по-долу за краткост „Регламента“) не следва да се разглежда като изолиран правен акт, а като резултат от последователна дейност на Европейската комисия (ЕК), която чрез множество семинари и работни групи извежда проблемите, които срещат бизнеса и потребителите в контекста на дигиталните платформи. В следствие на тези дейност и достигнатите изводи, ЕС приема последващата правна регламентация, която цели да даде решение на констатираните несправедливи, непрозрачни, а често и противоправни практики. Предварителният анализ на докладите и становищата на работните групи са полезни още за разбирането и прецизното тълкуване на Регламента. Така например, когато законодателят използва твърде общото "ясни" и "достъпни" общи условия в чл. 3 от Регламента, той има предвид тези общи условия, които съдържат ясни и добре обяснени определения3 . Съгласно изискването за яснота доставчиците на посреднически онлайн услуги следва да обяснят термини като форсмажорни обстоятелства, да изяснят разликата между спиране, ограничаване и прекратяване на посреднически услуги, да дефинират различните възможности за предоставяне на стоки и услуги и др. Неясни общи условия (ОУ) бихме имали и когато разпоредбите на ОУ са разпръснати на различни места, без лесна за проследяване връзка между тях. Преди да бъдат разгледани разпоредбите по същество на Регламента, следва да бъде изяснен неговия обхват – за кои лица и с какви териториални граници се прилага.
02:59 | 14.09.22 г.