През 2006 г. две важни събития помогнаха за промяната в интернет: Twitter стартира дейността си през март, а Facebook обяви News Feed през септември.
Двете платформи представиха т.нар. „новинарски поток“ на масовата аудитория, променяйки начина, по който се ангажираме с приятели, консумираме новини и въобще - променяйки погледа ни към света. Тези непрекъснати потоци от актуализации се подреждат частично от непрозрачни алгоритми, предназначени да персонализират съдържанието, така че потребителят да продължи да плъзга, докато успее да види възможно най-много таргетирани реклами. В най-добрия случай тази промяна доведе до нови взаимоотношения, социално добри кампании, продемократични движения и много други. Но също така проправи пътя към филтърни балони, пристрастяване към социалните медии, безпокойството да не изпуснеш нещо (FOMO anxiety) и дори намесата в личния ни избор. През по-голямата част на последните две години Facebook и Twitter са подложени на непрестанен контрол върху ролята, която техните новинарски потоци изиграха в разпространението на фалшиви новини в САЩ, а и не само там, припомня CNN tech.
В ретроспекция някои от първите служители се гордеят с това, което са създали въпреки непредвидените последици.
"Очевидно е имало някои наистина лоши неща, но платформата, която построихме, направи това, което трябваше да направи - даде глас на общностите", казва Блейн Кук, член на основателския екип на Twitter.
Но както създателите на платформите, така и критиците им, са единодушни в едно: Нарастването на броя на хората, които споделят публикации онлайн, се превръща в тенденция, която се увеличава с пускането на пазара на iPhone през 2007 г., който предложи по-добри инструменти за пренасяне на информация.
Солейо Куерво, ранен Facebook дизайнер, споделя, че може би някои от най-лошите последствия са могли да бъдат предотвратени с функция, наречена „проверка на истината“, представляваща жълта криволичеща линия, наподобяваща червената линия, която подчертава съмнителната граматика в текстовия софтуер Word. „Междувременно традиционните журналисти се опитваха да използват социалните медии, за да разширят аудиторията си, но така и не успяха да предвидят колко много тази технология ще дестабилизира медийната индустрия“, споделя Вивиан Шилер, бивш главен изпълнителен директор на NRP, която по-късно работи като новинар в Twitter. „Заплахата за онлайн публикациите трябваше да бъде по-ясна, предвид тромавото естество на браузъра за онлайн новини по онова време. Facebook и Twitter създадоха ефективност на новините, но по време на процеса на раждане се появи и ефективността за фалшивите новини“, добавя още Ширел. Под натиска на регулаторите по целия свят Facebook, Twitter и други компании се борят да се справят с фалшиви новини. Това включва използването на изкуствен интелект и работа с проверяващи от трети страни срещу фалшиви новини. Но може би е твърде късно. Солейо Куерво казва, че ако някога въобще е имало идеално време да се въведе инструмент за борба с фалшивите новини във Facebook, то това би била 2006 г., преди новинарският поток да промени всичко.