Всъщност сега трябваше за запеем европейския химн. Преди дни в Страсбург евродепутатите защитиха безплатния интернет. Това може да звучи патетично. Но отказът на депутатите да продължат с предложението за реформа на авторското право, направено от собствената им правна комисия при преговорите с Комисията и Съвета, е нещо повече от обикновен бюрократичен вот. По-голямата част от парламента застана на страната на интернет активистите, но също и на страната на технологичните асоциации, а с това – срещу европейските асоциации на издателите.
За потребителите това означава: засега всичко в мрежата ще си остане същото. Можем да продължим да споделяме линкове във Facebook, да туитваме части от статии или да качваме мемета. Отначало това звучи невероятно, но понякога забравяме красотата на статуквото: Голяма част от днешната уеб култура е в това, че можем да споделяме неща помежду си. Фактът, че хората могат да слагат остроумни лозунги на снимките си и да ги разпространяват в интернет, че всеки от нас може да цитира части от остроумни текстове или че хората могат да водят цели дискусии само с анимирани гифтчета от филми.
Ако проектозаконът беше приет в настоящата му форма, включително с предоставените нови авторски права и въвеждането на филтри за качване, то той би направил тези ежедневни удоволствия много по-трудни. Вероятно частните лица биха могли да бъдат съдени за нарушаване на авторски права, филтрите за качване щяха да попречат на създаването на потенциални мемета веднага след качването им. Решението на Европейския парламент би трябвало да радва потребителите.
Но все още няма причина да празнуваме. Реформата на авторските права в ЕС беше отложена - тя все още може да се осъществи във формата, в която бе разработена. Сега парламентарните групи в Европейския парламент могат да внесат предложени промени, които вероятно ще бъдат обсъдени след септември. Те биха могли да смекчат съществуващия дизайн, но и да го влошат. Дискусията просто бе наново открита.
Независимо от критиките към настоящия проект не трябва да се забравя, че реформата на законодателството на ЕС в областта на авторското право е закъсняла. Предходното постановление датира от 2001 г., от днешна гледна точка – при раждането на интернет. Тогава социалните мрежи, като Facebook и Twitter, въобще не съществуват, нито видео платформи, като YouTube, или новинарски агрегатори, като Google News. Реформата трябва да адаптира авторското право към променената ситуация. Фактът, че инициативата стартира едва през 2016 г., е един от поразителните аспекти на дебата.
Макар че депутатите своевременно лишиха Европейския парламент от мандата му за предстоящи преговори с Комисията и Съвета, което вероятно би довело до скорошно приемане на Директивата за авторското право в сегашната ѝ версия, дебатът не трябва да приключи с гласуването от преди дни. Противниците на реформата сега трябва да се занимаят с това как би трябвало да изглежда една директива така, че да защитава авторите и същевременно да запазва свободния интернет. Така че преди всички да попаднат в евроеуфория, е време да се захванем отново на работа.
14:14 | 12.09.22 г.