Този текст е част от проекта "Интелигентна компания в 21 век" на Sirma Group и Investor.bg. В 21 век технологичните компании са тези, които променят всички сектори и са идентични с компаниите, които движеха индистриалната революция в миналия век. Редакторите от Investor.bg и експертите от Sirma Group обединиха усилията си да разкажат какво се случва във водещите сектори в България и страната и как технологиите могат да бъдат в помощ на бизнеса.
Във времена на нарастваща динамика все повече компании осъзнават, че методът на Фредерик Уинсоу Тейлър „Командвай & Контролирай" вече не работи. Намаляването на организациите по Тейлър или холокрацията, и други подобни рецепти в никакъв случай не водят до успех. Трябва да признаем, че работим в сложни системи, не знаем всичко за тях и не можем да контролираме всичко в смисъла, който влагахме досега.
Но как можем да отговорим на предизвикателствата на сложните системи? Как можем да разработим цялостна конструкция, която ни позволява да видим общата картина и да не се губим в отделните мерки? Изграждането на „умна организация“ е един от отговорите на това предизвикателство.
Чисто фактологично терминът „интелигентна организация" за пръв път е използван в книгата „Интелигентното предприятие“, която е написана от Джеймс Куин през 1992 г. Авторът смята, че интелектът е основният ресурс за производство и доставяне на услуги. Куин подчертава, че важно значение за интелигентността на предприятието ще имат технологиите, които са ключът към производителността и просперитета.
В днешно време терминът „умна организация“ се използва, за да опишат организации, които са основани на знанието, взаимосвързани, динамично адаптивни и отговарящи на новите организационни форми и нововъзникващи практики. „В свят, където всичко е свързано, линиите, които разделяха нашето общество на спретнати малки кутийки от клиенти, служители, граждани, фирми и дори правителства, все повече се размиват“ твърди Accenture в своя доклад за развитие през 2018 година, наречен „Пускане на свобода на Интелигентното предприятие“.
Да бъдеш умен означава да вземаш и изпълняваш добри решения, които включват събиране и анализиране на подходящите знания за пазарите, продуктите, доставчиците, клиентите, конкурентите, гражданите и т.н. Но пътят от суровите данни към среда на знания не е прост, той може да бъде много труден. „Данните може да имат две основни качества – те са много по количество и може да са некачествени, тоест непълни“, каза пред Bloomberg TV Bulgaria Аспарух Коев, съосновател на стартъпа Transmetrics.
Иначе казано - интелигентните организации на 21-ви век ще бъдат онези компании, които използват всички налични ресурси, за да станат по-добри, по-бързи, по-умни и по-стриктни в много ключови дейности и онези, които успешно използват технологиите за провеждане на своите процеси и дейности.
През първите две десетилетия на 21 век целта на организациите вече е не само растеж, но и развитие и устойчивост. Бизнес средата се промени значително спрямо средата отпреди няколко десетилетия, което предизвика мениджмънта да създава организации, които ще бъдат интелигентни. Бъдещето е непредсказуемо и организациите може да се наложи да се справят със ситуации, които дори не можем да си представим днес.
Ето защо те трябва да установят способности, чрез които новите знания, умения и компетенции да бъдат динамично осъвременявани и прилагани. Иначе казано - трябва непрекъснато да се учат, да се адаптират и да се подобряват според събитията в средата, защото успехът е гарантиран само за онези, които могат да учат, мислят, да решават бързо проблемите и да бъдат проактивни.
За да успее или дори да оцелее, една организация трябва да може бързо да се учи и да променя фундаментално. Общият контекст на бизнес операциите е подложен на "разрушителна промяна". Някои от тези промени са политически - например, светът все още се занимава с последствията от 11 септември 2001 г. Някои са икономически, но по-голямата част са технологични. Тъй като по-голямата част от световната икономика става информационно насочена, организациите, базирани на знания, се увеличават. Това изисква нови бизнес модели, основани преди всичко на развойната дейност, управление на знанието и непрекъснатото учене.
Как стои въпросът в България?
Въпреки устойчивото нарастване на разходите за научноизследователска и развойна дейност между 2008 г. и 2015 г. България ще трябва да удвои разходите си през следващите години, за да постигне целта си от 1,5% от БВП в рамките на стратегията "Европа 2020". Стратегията "Европа 2020" е дневният ред на ЕС за растеж и работни места за настоящото десетилетие. Тя подчертава именно интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, за който споменахме и по-горе, като начин за укрепване на икономиката на ЕС и подготовка на структурата ѝ за предизвикателствата на следващото десетилетие.
Именно преходът на компаниите към интелигентни предприятия от ново поколение с помощта на когнитивни технологии и решения е ключовата част от стратегиите за развитие на някои водещи български технологични компании, като например Сирма Груп.
"През последните години започна сливане на дигиталния, физическия и биологичния свят. Организациите се конкурират, влизайки в безмилостни цикли на иновации и адаптация към новите бизнес условия. За да оцелеят, те трябва да извършат прехода към „интелигентното предприятие“. Именно това е и нашата мисия – да подпомагаме този преход чрез когнитивни софтуерни технологии и решения. Това е и фокусът ни през следващите няколко години", заяви при представянето на стратегията преди няколко месеца изпълнителният директор на Сирма Груп Холдинг Цветан Алексиев.
Как ще стане това ли? Чрез вграждането на модерни технологии, които могат да предефинират бизнеса, като невронни мрежи, машинно обучение, технологии за разпознаване на лица и когнитивни технологии.
Само навременното използване на подобни технологии и готовността за постоянно учене и адаптиране към новите тенденции ще гарантира създаването на интелигентните организации – онези, които могат да оцелеят при новите бизнес реалности.
01:56 | 14.09.22 г.