Бурни аплодисменти ехтят, докато Даниел Ек, в черен костюм и бели маратонки, завършва представянето си пред Wall Street. За два часа той обясни на инвеститорите, анализаторите и музикалните мениджъри защо Spotify става публична компания. Мнозина, които го аплодират, отдавна водят битки с Ек: Преди дванадесет години шведът основа услугата за стрийминг. Като човек, който се появява от хакерската сцена в Стокхолм, тогавашният 25-годишeн мъж въплъщава именно опасността, която се крие в интернет за лейбълите. Там, където за секунди песните могат да се копират и да се разпространят милиарди пъти - за сметка на музикалната индустрия, пише в свой анализ WitschaftsWoche.
Когато акциите на Spotify се появят на борсата на 3 април, компанията може да бъде оценена на до 15 млрд. евро, а обявената преди години за мъртва музикална индустрия ще отпразнува петата година на ръст на приходите. Не въпреки, а заради идеята на Ек, от която навремето студиата изпитваха ужас: „Ако клиентът копира вашите CD-та, продайте им фиксирана ставка и го оставете сам да решава кога, какво и колко често да слуша“.
Според Боб Лефзец, американски анализатор и бивш мениджър от музикалната индустрия, Spotify прави обратното на това, което лейбълите правеха, принуждавайки клиентите да дават по 15 долара за албум, за да чуят две добри песни. „Те гледат, научават каквото искаш, а след това го дават“. По този начин услугата за стрийминг създаде това, което мнозина очакват от цифровизацията, но едва ли някой може да направи: винаги да предлага на клиента точно това, което той иска. „Вероятно няма компания, която да познава по-добре своите клиенти от Spotify," казва анализаторът Джен Мюнстер. „Няма и такава компания, която така последователно да персонализира продукта си на базата на това знание".
Ето защо дори тези, които не са фенове на музиката, е добре да се запознаят със Spotify. Подходът на стрийминг услугата е добър шаблон за начина, по който офертите трябва да бъдат пригодени в един все по-дигитален свят. Как една компания разбира какво наистина искат клиентите? И как се изгражда продукт, за който те са готови да платят малко под десет евро на месец.
Един от хората, които знаят отговорите на тези въпроси, е американецът Дан Савас. В той Spotify управлява екип от няколкостотин специалисти, които събират, сортират и оценяват данните на клиентите си.
„Телевизионната индустрия само може да се досеща дали програмата ѝ ще достигне аудиторията чрез квоти, но рейтингите се основават на случайни проучвания", казва Саваз,. „Ние улавяме всеки от 159 милиона клиенти и не го питаме, а го наблюдаваме". Една от най-успешните идеи на Савас е седмичен списък с нови предложения за слушане: Weekly Discovery.
За тази цел всяка неделя вечер на сървърите на шведската компания се извършва огромна аритметична операция: Вкусовете на 159 милиона редовно активни клиенти трябва да се сравнят с 36 милиона песни от каталозите на лейбълите.
За тази цел Spotify изгражда матрица от 159 милиона реда и 36 милиона колони. Всеки ред представлява един клиент, всяка колона представлява песен. Софтуерът кондензира този цифров океан в удобни вектори, които се прослушват от невронни мрежи за съвпадения и модели: има ли някакви слушатели, които са съхранили същите песни в плейлистите си? Какви прилики имат тези парчета?
И най-силните сървъри и най-сложните алгоритми ще предоставят полезни резултати, само ако работят със смислени данни. Въпреки че издателите на музика и лейбълите изпращат своите нови предложения като звукови файлове на сървърите на телевизионните и радио станциите от почти 30 години; те също така им добавят етикети като рок, класическа музика, ново предложение и др. „Но бързо разбрахме, че тази класификация е прекалено неточна и твърде субективна, за да персонализирате продуктовата музика", казва Савас.
Къде Spotify открива по-добрата система за сортиране на песни вижте в продължението на материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
22:38 | 09.09.22 г.