Германия е голяма цел за шпиониране и кибератаки от чуждестранни правителства като Турция, Русия и Китай, посочва се в доклад на правителството, който предупреждава за „тиктакащи бомби“, които могат да блокират ключова инфраструктура, предава Ройтерс.
Индустриалният шпионаж струва на германската индустрия милиарди евро всяка година, като малките и средните предприятия често са най-губещите, обяви Службата за защита на конституцията на Германия в годишния си доклад.
Докладът очертава редица заплахи в сигурността, включително споменава ислямисткия екстремизъм и засилващото се крайнодясно насилие, но подчертава и нарастващото разпространение на кибершпионажа.
В текста се подчертава, че има „значителното засилване“ на шпионажа от страна на Турската агенция за чуждестранен шпионаж в Германия през 2016 г. след опита за преврат на 15 юли. В документа се посочва и че Русия иска да повлияе на парламентарните избори, които ще се проведат на 24 септември.
"Последиците за нашата страна варират от отслабени преговорни позиции до по-големи разходи за материали и икономически щети до увреждане на националния суверенитет“, гласи докладът.
Ключови цели са Министерството на външните работи и неговите офиси зад граница, Министерството на финансите и Министерството на икономиката, администрацията, както и германската армия.
Министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер заяви, че правителството работи в тясно сътрудничество с индустрията за по-добрата защита на германските фирми, като най-засегнатите сектори са оръжейната индустрия, космическата и автомобилната индустрия, както и научноизследователските институти.
Кибератаките могат не само да доведат до загуба на информация, но и чрез софтуер с отложено действие да се постави „бомба със закъснител“, която би могла да манипулира данни и да саботира системите, особено на критична инфраструктура, посочва докладът.
В него пише още, че зловредният софтуер Sandworm, който компютърни експерти са свързали с Русия, е насочен към правителствени уебсайтове, НАТО, обществени услуги и телекомуникационни фирми през последните години.
Русия, Китай, Иран
Русия, Китай и Иран са основните страни, които шпионират Германия, макар и по различни причини, гласи текстът.
Русия има силен интерес към премахването на икономическите санкции, наложени от Европейския съюз (ЕС) заради действията на Москва в Украйна. Руската хакерска група АРТ 28, известна още като Fancy Bear и смятана за направлявана от държавата, продължава да напада германски политически цели, допълва докладът.
Освен това Русия използва т.нар. интернет тролове, за да влияе на общественото мнение и да насърчава проруските мнения, посочва докладът, позовавайки се на скока в пропагандата и кампаниите за дезинформация, използвани в социалните мрежи.
Иран пък се фокусира предимно в израелски или проеврейски цели, както и към политически опоненти на Техеран.
В текста се посочва, че има силен спад на потенциалните опити от страна на Иран за купуване на стоки, които да ползва за ядрената си програма, но се твърди, че това не важи за усилията ѝ за създаване на ракети.
Китайският шпионаж пък се е засилил откакто президентът Си Дзинпин зае поста си през 2013 г. Фокусът на Пекин е предимно върху политически събития, като предстоящата среща на Г-20 в Хамбург, както и върху технологиите и критиците на китайското правителство.
Докладът сочи, че китайските служби използват социални мрежи като LinkedIn и Facebook, за да се опитат да привличат западни информатори, както и че тесните връзки между правителството и бизнеса правят държавния и индустриалния шпионаж трудни за разграничаване.
Турското разузнаване пък се съсредоточава върху базираните в Германия поддръжници на забранената сепаратистка Кюрдска работническа партия и базирания в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, който е обвиняван за неуспешния преврат от средата на юли 2016 г. Гюлен отрича участието в заговора.
07:42 | 13.09.22 г.