Лобирането в Брюксел е голяма работа. Освен много пари, то отнема и много време, коментира The Economist. Между декември 2014 г. и юли 2016 г. членовете на Европейската комисия (ЕК) и най-близките им съветници са провели над 11 хил. срещи с лобисти. Сред най-отзивчивите явно са еврокомисарите Андрус Ансип и Гюнтер Йотингер и техните екипи. Те са провели 2156 срещи, или 6,5% средно от всеки работен ден, твърди антикорупционната група Transparency International.
Добре е да запомним тези цифри, за да разберем по-лесно еволюцията на това, което вероятно е най-важната икономическа инициатива на комисията, водена именно от Ансип и Йотингер. Тя е създаването на единен цифров пазар сред всички страни членки на ЕС. На 14 септември комисията разкри най-противоречивите си предложения досега – едното по регулациите на телекомите, а другото по реформата в областта на авторското право. Плановете трябва да бъдат одобрени от националните правителства и Европейския парламент, а борбите върху тях вече започнаха.
Намеренията на комисията са похвални. В дигиталния свят Европа все още се намира в пълен хаос. Дигиталните компании трябва да работят с 28 пакета от национални закони, които увеличават разходите им с от 4 млрд. до 8 млрд. евро годишно. Това е сериозна причина за недостига на големи технологични компании в региона: само 27 от 176-те технологични платформи, идентифицирани от мозъчния тръст Centre for Global Enterprise, идват от Европа.
Част от това, което предлага комисията, заедно с това, което планира да разкрие по-късно тази година, ще премахне подобни виртуални граници. Една от идеите е да се улесни достъпа на потребителите до онлайн съдържание в друга страна. Днешните компании често блокират съдържанието заради авторски права. По-важното е, че ЕС иска да засили дигиталната свързаност на континента. Предложенията включват общи правила за радио спектъра и стимули за инвестиции в широколентови мрежи. Комисията иска да предложи и спонсорирането на безплатен безжичен интернет в ЕС.
Въпреки това жизненоважни части от предложените правила не изглежда като да целят създаването на единен пазар. Вместо това целта е да се реши конфликта между враждуващите корпоративни интереси: европейските телекомуникационни оператори и големи медийни компании в единия ъгъл и американските технологични гиганти в другия. Компаниите като Deutsche Telekom и испанската Telefonica отдавна налагат натиск за „равни условия“ с онлайн конкурентите. Комисията сега предлага определени оферти, например интернет телефонни услуги като Skype, да се подчиняват на регулациите върху телекомите, включително изискване да се позволят обаждания към спешен номер.
По подобен начин издателите на информационно съдържание искат интернет платформи като Google да плащат за откъсите от статиите, които показват. Новите регулаторни предложения им дават нов вид авторски права, за да се заздрави способността им да договарят такси с технологичните платформи (въпреки че не въвеждат „данък“ върху уеб линкове, както се опасяваха някои).
Интересите на европейските стартъп компании, първоначално разглеждани като основен приоритет, са пренебрегнати. Засега дигиталната стратегия на ЕС включва малко неща, за да улесни живота им. Комисията реши да не ги включва във важно изключение за авторските права например. Академичните изследователи ще имат правото да извличат текст и данни без да плащат допълнително за това, но колкото и да е странно това не е разрешено, ако целта е създаването на нова компания. Друг пакет от регулации в сферата на телекомуникациите и авторските права вероятно ще направи дори по-трудно разширяването на младите компании.
Има вероятност фокусът на новите планирани правила на комисията още повече да се разсее, докато си проправят път през законодателния процес. Междувременно американските платформи ще разширят своя отпечатък още повече, може би в производствените индустрии, където компаниите на континента имат повече влияние. „Европа загуби първото полувреме в дигиталното състезание“, каза Тимотей Хьотгес, шеф на Deutsche Telekom, преди няколко години. Резултатът от второто полувреме може да не е по-различен.