Делът на домакинствата с достъп до интернет в домовете расте с 2,4 процентни пункта през тази година спрямо 2014 г. и вече достига до 59,1%. Това става ясно от проучване на Националния статистически институт (НСИ) за използването на информационно-комуникационните технологии в страната.
Все повече от домакинствата ползват широколентов достъп, показва анкетата, проведена сред 4 085 обикновени домакинства и 9 011 лица на възраст 16 - 74 навършени години. Спрямо 2014 г. делът на тези домакинства се покачва с 2,3 процентни пункта и така те са 58,8%, или почти всички, имащи достъп до интернет от дома си, са с осигурена бърза и надеждна връзка.
В последните десет години използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от 3 пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от пет пъти.
Най-висок дял на домакинства с достъп до глобалната мрежа е Югозападният район на страната, в който влиза и столицата, - 67,8%, а след него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58,6 и 58,2%. На последно място е Северозападния район – с 44,9%.
През годината над половината от населението на възраст между 16 и 74 години е използвало интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Регулярно мрежата използват 54,6% от хората в тази възраст, като това е с 0,9 процентни пункта повече от миналата година. В същото време намаляват лицата, които никога не са били онлайн – от 37,1% през 2014 г. те вече са 34,7%.
Най-активни в мрежата са младежите, сочат още данните на проучването. 84,1% от лицата между 16 и 24 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично през тази година. С увеличаването на възрастта намалява ползването на интернет, като едва 10,5% от хората между 65-74 години ползват глобалната мрежа. Покачва се делът на лицата с основно и по-ниско образование, които ползват възможностите на глобалната мрежа. През тази година те са 24,7% от тях, докато през 2014 г. бяха 23,4%. Но все пак значителното различие при редовно използващите интернет по образование остава, като относителният дял при висшистите е 86,3%.
И през 2015 г. мрежата е използвана най-често за комуникация от редовните потребители. 83,3% от тях осъществяват телефонни или видеоразговори през интернет, а 78,9% са използвали електронна поща. За да участват в социалните мрежи интернет са ползвали 75,9%, а 70,7% четат новини и онлайн вестници онлайн. Едва 9,8% от населението използва мрежата за интернет банкиране.
През годината 27,5% от хората, ползващи интерент, са заразили компютъра си с вирус и това е довело до загуба на информация или време. Станалите жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността, са 3,6%. В същото време 21,8% от потребителите изразяват опасения относно сигурността при ползването на мрежата.
Друга положителна тенденция е, че нарастват хората, които пазаруват онлайн за лични цели. През годината това са 18,5%, което е с 1,9 процентни пункта повече от миналата година. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като – 71,2% от пазарувалите по интернет са закупили точно такива продукти. Стоки за дома са напазарували 31,4% от потребителите, а 30,6% са използвали възможностите на мрежата, за да резервират хотел или да направят друга покупка, свързана с пътуване.
Високоскоростният и надежден интернет достъп става все по-необходим и за бизнеса, сочи друго проучване на националната статистика сред предприятията в страната. През годината 71,3% от тях използват фиксирана широколентова интернет връзка, а 44,7% имат мобилна широколентова връзка. Освен това почти всички предприятия – 93%, имат компютри и преносими устройства, а 91,3% - достъп до интернет.
Близо половината от предприятията присъстват в интернет със собствен уеб сайт - това са 48,2% от всички компании, като 82,3% от тях го използват, за да предлагат стоки и услуги. За да развиват дейността си и да разширяват своето интернет присъствие 30,3% от компаниите използват социални медии. Най-популярни са социалните мрежи (Facebook, LinkedIn, Google+ и др.), в които 38,0% от предприятията с 250 и повече заети лица поддържат свой профил. Големите компании са най-активни и при използването на уеб сайтове за споделяне на мултимедия (VBox7, YouTube, Flickr, Picassa, SlideShare и др.), като при тях относителният дял е 14,2%, докато едва 6,2% от малките предприятия правят това.
Освен това през миналата година 8,7% от предприятията продават своите продукти и услуги онлайн, като 41,1% от тях предлагат на своите клиенти възможността да заплащат своите покупки онлайн чрез кредитна или дебитна карта, директен дебит или чрез система за електронни разплащания, сочат още данните на НСИ.