fallback

Да си заровиш главата в пясъка

Старият свят на сектора на услугите и новият свят на дигиталната икономика може да съществуват паралелно. Но при нови правила

16:12 | 07.10.15 г. 8
Автор - снимка
Създател

Таксиметровите шофьори и собствениците на хотели вероятно имат право, когато настояват за равнопоставеност. Всички трябва да подлежат на еднакви правила и разпоредби, иначе няма да е възможна честната надпревара и конкуренция. Но какви са последиците? Трябва ли властите и законодателите да защитават някои закостенели закони и наредби със зъби и нокти? Или би било далеч по-смислено да се облекчат регулациите за всички потребители?

Лекотата, с която се разпространяват Uber и Airbnb, се основава именно на това, че те навлизат в безнадеждно свръхрегулирани браншове. А от преразглеждане на правилата полза ще имат безспорно и наложили се вече оператори на услугите.

Разбира се, това не бива да води само до див капитализъм без оглед на правата на потребителите. Безспорно голямо постижение на цивилизацията е да може да се качиш на което и да е такси, без да те е страх да не бъдеш излъган. Уви, това в България невинаги е възможно. Но и не е задължително само държавните органи да са отговорни за надзора на определени минимални стандарти. Който дава под наем мръсни стаи или кара автомобил като самоубиец, няма да привлече много клиенти. За това ще се погрижат потребители със своите мнения. 

Да, в случая на Uber има допълнителен контрол, който не съществува при “жълтите таксита” – а именно системата за взаимно оценяване на клиентите и шофьорите. Защото след края на всяко пътуване с Uber клиентът с един клик оценява качеството на услугата - шофьора, чистотата на автомобила и цялостното пътуване. И това не е всичко - шофьорът също оценява клиента. Ако клиентът например е закъснял, настоява да пуши в колата, или пък случайно е пиян, то несъмнено той ще получи негативна оценка. След няколко такива може и да не успее да си намери Uber кола.

Споделената икономика и споделеното потребление са несъмнено сред десетте идеи, които ще променят света според списание TIME. Възможността потребителите да успяват да се свързват без традиционните посредници също така представлява решение на най-важната стъпка към директен контрол от страна на самите потребители. Иначе казано, споделената икономика се базира върху оптимизирането на ресурси като стоки и услуги чрез директното им споделяне между хората.

Тази еволюция в човешките взаимоотношения може да се обобщи с един термин – доверие. Досега привилегия за тесни приятелски кръгове, тази дума добива все по-широка популярност чрез основния принцип на споделената икономика. Представете си свят, в който хората се свързват помежду си и обменят стоки и услуги, за чийто контрол на качеството следят самите те. А всеки, който си позволи да злоупотреби с това доверие, е принуден да излезе от системата.

Но законодателите, не само в България, но и по целия свят, трябва да дадат на бизнеса подходящите и актуалните правни рамки.

Облачните услуги не са заслужили сами по себе си да бъдат спрени насилствено, тъй като изпълняват важни социални функции – те позволяват на редица хора допълнителни доходи, те правят възможно наемането на стаи и возенето с коли възможно и за хора с по-ниски доходи, и не на последно място – те пестят ресурси, тъй като позволяват по-пълноценното ползване на наличните коли и стаи например.

Който иска да изстиска този пазар, създава правна сива зона, която би искал всъщност да избегне. В Германия например конкурентът на Uber WunderCar реагира на натиска на властите, като декларира приходите на своите шофьори като бакшиши или оперативни разходи, а тяхната обвързаност - като идеализъм. Но наистина именно идеализмът е в началото на споделената икономика. Но защо дадени лица не може да печелят прилични пари, като отдават имота си или разкарват хора с колите си? Вместо да се забранява този източник на доходи, законодателят следва да даде подходяща законова рамка. И колкото по-разбираеми и хлабави са правилата, толкова по-малко стимули ще има за заобикалянето им.

За щастие, има и хора, които подкрепят новите услуги. В Лондон, например, Uber изрично е легализирана. А в Германия съветник на антимонополната комисия препоръчва на федералното правителство да либерализира таксиметровия пазар.

Но най-страстният поддръжник на Uber е Нели Крус, бившият комисар по цифровите технологии. „Аз съм извън себе от решението на местните власти в Брюксел да забранят Uber", писа тя в своя блог.

„При това решение не става дума за това да се помогне на пътниците или да се защитят те - става въпрос за защитата на таксиметровия картел. Никой не настоява за това шофьорите на Uber да не плащат данъци и да не спазват никакви правила. Но забраната ги лишава от възможността да направят правилното нещо“.

Под общото название "споделена икономика" възникнаха нови бизнес модели, които предизвикват цели браншове. Такъв е и случаят с Airbnb, особено обичаната от туристите услуга за отдаване на свободни стаи под наем.

Airbnb предизвиква, подобно на Uber, един бранш с твърди правила. И двете компании не пасват точно на тези правила и затова настройват срещу себе си вече съществуващите компании.

Таксиметровите шофьори се оплакват, че конкуренцията от Uber не плаща такси, а хотелиерите се вайкат, че Airbnb изяжда пазарен дял, като не влага толкова сериозни суми в хигиена и противопожарни системи, например. Но Uber и Airbnb със сигурност няма да са последните компании, които в хода на дигиталната революция преобръщат цели браншове.

Какво да се направи в такъв случай? Старият свят на сектора на услугите и новият свят на дигиталната икономика имат различен отговор. Старият свят настоява за регулации. Чрез строги правила и забрани той иска да отнеме на конкурентите си бизнес фундаментите им. Така се случи сега и в София.

Новият свят иска точно обратното – дерегулации. Правилата са били измислени за таксиметровия бранш по времето, когато изобщо не е имало интернет. Сега обаче те трябва да се пренапишат, иска споделената икономика.

Но решението не е лесно, а истината може би е по средата. Със сигурност то не е в задушаването на дигиталната икономика. Защото новите услуги дават възможност за нова конкуренция, която трябва да бъде приветствана и от която потребителите могат само да спечелят. Те може да избират дали да ползват такси или Uber. В чужбина те може да решат дали да отседнат в хотел, или в стая на частен домакин. Airbnb дава възможност за пътувания, които иначе потребителят не би могъл да си позволи, защото хотелите в тази дестинация например са твърде скъпи. 

Така че трябва да се намери начин старият и новият свят да съществуват паралелно. Някои правила трябва да отпаднат, защото технологиите ги направиха излишни. Защо шофьорите на таксита трябва да доказват, че знаят всяка пряка в града, след като навигациите вече показват в детайли дори крайния квартал на Ловеч например?

А други правила трябва да се запазят на всяка цена. Така например в таксиметровия бранш има изисквания, които е добре да бъдат запазени. По-възрастните хора например ще са щастливи, ако таксиметровият шофьор и в бъдеще не отказва пътник, независимо от това дали дестинацията е кратка.

Така е поне по закон. Макар и да знаем, че в реалния свят, поне в България, невинаги това е реалност. И може би дори само заради това си заслужава да запазим Uber в България. Всичко друго е просто заравяне на главата в пясъка...

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:24 | 11.09.22 г.
fallback