Tрябва ли да се боим от Uber и защо

През август 2013 г. шофьори на Uber в Сан Франциско осъдиха компанията за неизплатени „бонуси“, които им били обещани от Каланик при наемане на работа. През септември 2014 на бунт се вдигнаха шофьорите от Ню Йорк, които протестираха срещу „несправедливите условия за работа“. „Няма кой да ни защити, няма кой да реши проблемите ни“, коментира пред The New York Times 65-годишен шофьор на фирмата. „Проблемът е, че няма профсъюз на шофьорите на Uber. Ние дори не се познаваме, поради което е невъзможно да се организираме. Това е антисиндикалната политика на фирмата – изобретение на президента Травис Каланик“.

Доста шум вдигна и един инцидент от миналата Коледа, когато шофьор на Uber блъсна и уби на пътя 6-годишно момиченце. Мигновено след инцидента фирмата на Каланик изтрила „партньорския акаунт“ на шофьора от своята база данни и  обявила, че той не е извършвал услуга от името на компанията по време на инцидента. В момента родителите на момиченцето София Лиу съдят Uber за обезщетение. 

Повечето интернет гиганти се радват на колосални пазарни капитализации и печалби, но всъщност дават работа само на шепа хора.

Airbnb се оценява на 10 млрд. долара, наполовина колкото хотелиерската група Hilton. Но за Hilton работят 150 000 души по цял свят, а Airbnb има по-малко от 700 служители.

Приложението WhatsApp, което бе купено от Facebook за 19 милиарда долара, дава работа на 55 души, а Snapchat, оценен на 3 млрд. долара, плаща заплати само на 20.

Пак през миналия декември шофьорите на Uber в Сидни, Австралия предизвикаха възмущение по време на заложническата драма в кафене Lindt в центъра на града. Тогава те обявиха, че возят за минимум 100 австралийски долара на курс, или четири пъти по-скъпо от нормалната тарифа, с допълнителна тарифа от  4 долара на минута или 9.69 долара на километър. Компанията неведнъж е обяснявала, че цените на услугите й се определят в зависимост от търсенето и предлагането. Така например компанията вдигна цените 3.8 пъти, когато Сан Франциско бе поразен през декември 2014 от най-унищожителния ураган за последните пет години. Цените на услугата в Ню Йорк скочиха цели 8 пъти, когато градът бе връхлетян от зимна буря. Съпругата на комика Джери Зайнфелд трябвало да плати 415 щатски долара за пътуване с кола на Uber - 8 пъти повече, отколкото плащала обикновено за такси. Шофьорите на компанията опитаха същото и в Стокхолм по време на снежна виелица миналата година, вдигайки цените с 50%. Гражданите на шведската столица обаче решиха да ги бойкотират в отговор.

Множество спорове около компанията обаче не попречиха на Google да инвестира 258 млн. долара в Uber. Не е трудно да си обясним защо. Както писа Forbes,  формулата e "Google Car + Uber = убийствено приложение“. Google Car се нарича пилотната програма на гиганта за създаване на самоуправляващи се автомобили. Представяте ли си как би изглеждало това на практика: не само старомодните таксиджии, но дори и сегашните шофьори на Uber ще станат напълно излишни. Само ще натискате един бутон на смартфона си и автоматизираното автомобилче на Google ще идва, за да ви отведе докъдето трябва.

Всъщност Google вече стартира една експериментална услуга в тази посока. Тя се налича RideWith и е в партньорство с израелската компания Waze. Жителите на телавивския район Гуш Дан, където се намират офисите на Waze, могат да платят по 20 долара седмична такса и в замяна да получат правото на две пътувания дневно с автомобили на компанията.

Но главната причина за сътрудничеството между Google и Uber е, че компаниите мечтаят да станат монополисти в доставките на пратки с помощта на дронове. И така да изядат бизнеса не само на гиганти като UPS, FedEx, DHL и пощите, но и да оставят без работа милиони куриери по цял свят. В момента в DHL Express работят 320 000 души, в UPS и FedEx - още 700 000.

Впрочем Amazon също започва да предлага автоматична доставка с дрон - макар и засега само за поръчки от нея самата.

Според Андрю Кийн, автор на бестселъра „Интернет не е отговор“, проблемът на дигиталната икономика на споделянето е в това, че при нея водещ е само един принцип, точно като в хита на АBBA: The winner takes all, победителят прибира всичко! „В това няма никаква конспирация или зла умисъл“, пише Кийн. „Никой не е предполагал, че ще стане така. Но са налице някои структурни особености на платформата, които предопределят привързаността на интернет към монополите.  Интернет е перфектната глобална платформа за свободния пазар на капитализма – чиста, безпроблемна, трансгранична икономика... Мократа мечта на либертарианците. Дигиталният Милтън Фридман“. 

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 61 / 2015