Руският медиен надзорен орган е изпратил писма до американските компании Google, Twitter и Facebook, с които ги предупреждава за възможността да бъдат блокирани заради нарушаване на местните закони, предаде Ройтерс.
„Роскомнадзор“ заявява, че е изпратил документите на трите базирани в САЩ интернет компании, призовавайки ги да спазват новия интернет закон, който критици на президента Владимир Путин считат за цензура.
Говорителят на органа Вадим Ампелонски твърди пред Ройтерс, че заради кодиращата технология, използвана от трите компании, Русия няма как да блокира конкретни сайтове и може да премахва съдържание, нарушаващо закона, единствено като блокира изцяло услугите им.
Според критиците на Путин обаче това писмата са поредният опит за налагане на цензура върху информацията в страната. По думите на Ампелонски кореспонденцията е регулаторно напомняне към компаниите за последиците от неспазването на законите.
За да се съобразят със закона, трите компании трябва да предоставят данни за руски блогъри с над 3000 читатели дневно и да премахнат сайтове, които според „Роскомнадзор“ съдържат призиви за "неразрешени протести или размирици".
Путин, бивш агент на КГБ, описа навремето интернет като проект на американската агенция ЦРУ, подчертавайки сериозното недоверие между Москва и Вашингтон.
Законът, който бе приет през миналата година, дава правото на руските власти да блокират сайтове без наличие на съдебно решение, ако в тях се призовава за протести, неразрешени от официалните органи. Особено спорна е частта, според която популярните блогъри се приравняват към традиционните медии и по този начин се подлагат на по-голям правен контрол и отговорност. Припомняме, че през юли 2014 г. парламентът в Русия прие законопроект, който изисква от всички технологични компании да съхраняват личните данни на своите руски потребители. Това бе първият сериозен ход за налагането на строг национален контрол върху сегменти от мрежата на фона на вълната от разкрития за наблюденията на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Бразилското правителство предложи подобни законодателни текстове през миналата година, но по-късно се отказа от идеята, припомня Financial Times.