За първи път министрите на правосъдието от Европейския съюз обсъждаха политическите страни на т.нар. “право да бъдеш забравен” в интернет. След съвет в Люксембург министрите обявиха, че това право не може да има предимство пред свободата на изразяване и трябва да се намери балансирано решение на проблема.
През 1998 година испански всекидневник публикува обява, че се продава имот на адвоката Марио Гонзалес, за да покрие неплатени данъци. Години по-късно адвокатът вече няма дългове, но вестникът качва архива си в интернет и при написване името на Гонзалес в Гугъл първо излиза точно тази обява. Това води до проблеми за адвоката, а той иска Гугъл да изтрие този резултат. Интернет гигантът отказва, Гонзалес отнася въпроса в Европейския съд и печели делото. Съдът решава, че всеки има право да бъде забравен в интернет и търсачките трябва, при поискване от човека, да скриват резултатите за него. Само за няколко месеца в Гугъл постъпват 145 хиляди молби. Автоматичното премахване на резултатите обаче не е решение, заяви министърът на правосъдието Христо Иванов, който участва в съвета в Люксембург.
"Консенсусът е, че е твърде рано да се говори за конкретна уредба на такова право, още повече, че е много трудно да се установи балансът с други права като правото на свобода на информация, свобода на медиите и т.н. За момента като че ли това нещо ще остане така и ще чакаме да се оформи повече съдебна практика, а предполагам и технологично и културно да се развият очакванията." Обсъждането на въпроса в съвета по правосъдие даде начало на работа по бъдещ общ регламент, който да урежда този проблем.
(БНТ)
11:48 | 14.09.22 г.