Това беше предизборно обещание на Еманюел Макрон: френският президент да премахне таксите за излъчване за обществените медии, ако бъде преизбран. Сега новото правителство на Макрон иска да включи плана в следващия закон за бюджета.
Президентът представя премахването на таксите за излъчване като засилване на покупателната способност на населението в условията на висока инфлация. От друга страна, служителите на обществените медии се опасяват, че ще загубят част от доходите си и че разнообразието на информацията във Франция ще пострада.
Всяко домакинство и всяко място за стопанска дейност във Франция (офис, заведение и др.), където има телевизионен приемник, трябва да плаща такса от 138 евро годишно. Има изключения за получателите на социални помощи. Четирите обществени телевизии и общественото радио, наред с други услуги, се финансират основно с приходите, които последно възлизат на около 3,2 млрд. евро. Германско-френският телевизионен канал Arte също получава пари от фонда.
Само няколко седмици след президентските избори кабинетът реши да премахне таксите за излъчване „за постоянно" от тази година. Подробностите трябва да бъдат уточнени в новия закон за бюджета, който в момента се изготвя и трябва да бъде приет след парламентарните избори през юни, пише германският Handelsblatt.
Правителството в Париж подчертава, че телевизиите и радиостанциите няма да бъдат приватизирани. Финансирането на общественото радио и телевизия ще продължи да се осигурява „в съответствие с конституционната цел за плурализъм и независими медии".
Профсъюзите призовават за стачки
От обявяването на решението в средата на май насам опозицията срещу премахването на таксата се разраства. В подстрекателско писмо четири синдиката предупреждават: „Перспективата за премахване в полза на частните медии, където властват милиардери, е недопустима". Синдикатите призовават за стачка и голяма демонстрация на 28 юни в Париж. В изявление на представителите на служителите на France Télévisions се казва, че прекратяването на вноските за излъчване застрашава „самото съществуване на общественото радио и телевизия".
Дори ако в бъдеще радио- и телевизионните оператори се финансират от държавния бюджет, те ще зависят от капризите на съответното правителство и от състоянието на бюджета. Френските синдикати призоваха вместо това да се използва германският модел, където вноската за радиоразпръскване е около 220 евро годишно.
По време на кампанията за президентските избори дясната националистка Марин льо Пен и кандидатът на крайната десница Ерик Земур също включиха в програмата си премахването на таксите за излъчване. За разлика от Макрон обаче те не искат да заменят загубата на приходи от държавната хазна, а да приватизират изцяло общественото радио и телевизия.
За тях това изглежда не е свързано толкова с укрепване на покупателната способност, колкото с неприязън към журналистите от обществените канали, които възприемат като твърде леви. В интервю за радиостанция France Inter например Земур обвинява радиостанцията в „пропаганда" на ЛГБТ каузите (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора) и имиграцията.
От друга страна, частните новинарски канали са критикувани, че дават твърде много ефирно време на десни политици и печелят пари от полемики. Например Земур, който е осъден за ислямофобски изказвания, имаше собствено предаване по телевизионния канал CNews, преди да реши да се занимава с политика.
Частните медии в ръцете на свръхбогатите
В интервю за France Culture специалистът по комуникации Алексис Леврие от университета в Реймс говори за „дясна радикализация на частните медии". Той заяви, че някои от телевизионните оператори са се поддали на „вълната от идентичностни и ксенофобски изказвания" в началото на предизборната кампания. „Никога не сме говорили толкова много за имиграцията и исляма, както през тези месеци", казва Леврие.
CNews е подкрепена от милиардера Венсан Болор, който е собственик и на платения канал Canal+. Други френски свръхбогаташи също са силно ангажирани в медийния бизнес: Империята на строителния и телекомуникационен предприемач Мартин Буиг например включва бившата обществена телевизия TF1 и новинарската телевизия LCI, а милиардерът Патрик Драхи контролира новинарския канал BFMTV и радиогрупата RMC.
По време на изслушване във френския парламент през февруари Драхи отхвърли обвиненията, че с медийните си участия иска да влияе върху политическия дневен ред. „Ние не инвестираме в медиите, за да влияем, а по-скоро това е икономическо приключение и продължение на нашите дейности", каза предприемачът, който притежава и френския интернет и мобилен оператор SFR.
Предишните бунтове
Държавните телевизии на Франция посрещнаха 2009 г. в революционни настроения заради мащабните намерения за медийна реформа на президента Никола Саркози. От януари същата година програмите на France Televisions (под чиято шапка са държавните France 2, France 3 и три кабелни канала) нямаха право да излъчват реклама между 20 и 6 часа. До 2011 г. рекламата окончателно изчезна от държавните телевизии. "Един от най-видимите и противоречиви опити на президента тогава Никола Саркози да промени френския начин на живот започва от понеделник вечер", коментира ехидно британският Independent и не пропусна да посочи, че целта на реформата е да издигне качеството на френската телевизия до стандартите на BBC.
Когато я огласи преди година, самият Саркози обясни реформата с желанието да освободи държавните медии от "тиранията на рейтингите" и да им предостави време за повече културни и образователни предавания. Според синдикатите и опозицията обаче, промените ще разклатят финансовите устои на държавните канали, ще доведат до съкращения и ще усилят позициите на частни телевизии, известни с благосклонното си отношение към френския държавен глава. След като вече протестираха неколкократно през изминалата година, вчера служителите във France 3 отново стачкуваха. Очаква се в петък да ги последват и колегите им от France 2.
18:28 | 13.09.22 г.