Коронавирусът ускорява края на печатните медии в цял свят

Спадът при печатните медии, който започна отдавна, се ускорява в цял свят след кризата с COVID-19 – читателите на електронните издания се увеличиха рязко, а продажбите на хартиени броеве се сринаха или трябваше да бъдат спрени, пише Франс прес.

Заради здравната криза достигането на ежедневниците до пунктовете за продажба е затруднено, а за клиентите е сложно да ги получат.

Кризата „ускори почти сигурното преминаване към 100% цифрово бъдеще“, сочи докладът за 2020 г. на института Reuters. Тя нанася удар на индустрия, която вече беше отслабена от спада на продажбите и приходите от реклама – двата й основни източника на приходи.

В Бразилия и Мексико някои от най-големите ежедневници се отказаха временно от хартията и преминаха изцяло на онлайн формат или пропускат броеве.

Във Филипините десет от 70-те вестника, членуващи в Института на пресата, трябваше да затворят заради пандемията.

„Времената са трудни – няма рекламодатели и никой не ни чете“, казва изпълнителният директор на института Ариел Себелино.

Малките местни вестници, чиито продажби на улицата се сринаха заради мерките за блокада, са най-тежко засегнати. „Индустрията е обсадена. Ние всички сме смъртници“, допълва тя.

Навсякъде постепенното изчезване на хартиени издания засяга цялата производствена верига – от журналистите до продавачите на вестници, преминавайки през производството на хартия, печатниците и доставчиците.

Във Великобритания големите печатни медии са спечелили 6,6 млн. читатели на онлайн изданията си през първото тримесечие, което е рекорд според професионалната им асоциация. Но повечето вестници не са възстановили продажбите на хартиените си издания.

„Това е най-голямата заплаха за световната информационна индустрия от икономическата криза през 2008 г.“, предупреди специализираното списание Press Gazette, което се отказа от хартията през 2013 г.

250 местни вестника вече затвориха в страната между 2005 и 2018 г., а един на всеки трима журналисти може да загуби работата си.

Нишова публика?

В САЩ десетки вестници затвориха или се сляха с местни конкуренти от началото на кризата, сочат данни на института Poynter. Американските вестници вече са съкратили половината от служителите си между 2008 и 2019 г., според института Pew.

Безплатни вестници като Metro и Destak в Бразилия или 20 Minutes във Франция също спряха временно излизането си. Финансирани с реклама и раздавани в райони с голям поток от хора, хартиените им издания вече нямаха основание за съществуване.

В Германия „преди коронавирусната криза всички издателства печелеха пари, въпреки че броят на продадените копия непрекъснато намаляваше“, казва пред Франс прес президентът на Федерацията на германските вестници Франк Уберал. „Днес е много различно“, но „печатните медии ги очакват добри дни“, смята той. „Все още има много читатели, които искат да държат вестниците в ръка. А особено най-възрастните още са далеч от това да използват масово дигиталните формати“, допълва Уберал.

„Печатането струва скъпо, но това е зло за добро“, твърди Жил Дьошам, директор на печатница в северната част на Париж. „За читателите, както и за рекламодателите е важно да има издания на пунктовете за продажба“, допълва той.

Печатарят дава за пример издания като France-Soir и Métro, които са се отказали от хартията във Франция и „вече никой не си спомня за тях“.

През последните 30 години вестниците вече опитваха да ограничат зависимостта си от хартията, като намалиха форматите си и се диверсифицираха, инвестирайки в интернет. Но повечето от тях все още не са открили успешната формула.

„Дори на най-малките пазари Facebook и Google привличат три четвърти от дигиталните приходи. Медиите си поделят останалата част“, казва Пенелопе Абернати, бивш вицепрезидент на Wall Street Journal и на New York Times и преподавател по икономика на медиите в университета на Северна Каролина.

Най-големите могат да се възползват – дигиталните приходи на New York Times за първи път преминаха тези от хартиеното издание през второто тримесечие.

За да оцелеят, най-малките може да продължат да стават по-редки и по-скъпи. Списанията, които постигат успех с хартиеното си издание през последните години, често са насочени към нишова публика.

„Хартиените издания ще оцелеят под някаква форма“, подчертава Пенелопе Абернати, сравнявайки вестниците с книгите, които оцеляха в дигиталната ера.

Има бъдеще за абонаментите за списания и за големи вестници, излизащи няколко дни в седмицата“, а „ще си спомняме с носталгия ерата на ежедневниците, тази моментна снимка на последните 24 часа“, отбелязва Абернати.