България отново заема 111-о място в класацията (2019 World Press Freedom Index) на неправителствената организация „Репортери без граници“. Страната ни е класирана на последно място сред страните членки на Европейския съюз и държавите на Балканския полуостров.
„Някой може и да е очаквал подобрение на свободата на медиите през 2018 г., тъй като България проведе ротационното председателство на Европейския съвет през първата половина на годината, но вместо това се случи точно обратното“, пише в частта за страната ни.
Ключови пречки пред свободата на словото в родината ни остават неефективната съдебна система и корупцията. Контролът на някои олигарси и политици върху медиите също е основен проблем за страната.
Място в доклада на международната неправителствена организация намира арестът на двамата журналисти Димитър Стоянов от сайта „Биволъ“ и Атила Биро от румънската платформа RISE Project край Радомир по време на тяхно разследване за злоупотреби с европейски фондове.
Донякъде странно, но в индекса България е окачествена и като една от трите страни в ЕС, където през 2018 г. е убит журналист. Става дума за Виктория Маринова от Русе, чието убийство обаче не е свързано с работата ѝ като водещ в русенска телевизия.
„Журналистите в България са атакувани както от организирани престъпни групировки, така и от властите, които насърчават атаките срещу тях, вместо да ги защитават“, пише още в доклада.
Като цяло най-сериозните проблеми пред свободата на словото по света, очертани в новия доклад, са това, че авторитарните режими насърчават омразата срещу журналистите, която често преминава в насилие и физическа саморазправа. Според организацията все повече управляващи заглушават критични гласове чрез съдебни дела и налагане на контрол над финансирането на медиите.
В цяла Европа свободният глас на журналистите е заглушаван най-често чрез съдебни дела и липса на финансиране. Като цяло Европейският съюз и Балканите регистрират второто най-голямо влошаване (1,7%) в регионалния си рейтинг. Все още това е регионът, в който свободата на медиите се уважава най-много и който по принцип е най-безопасният за журналистите, но въпреки това те са изложени на сериозни заплахи: убийства в Малта, Словакия и България (111-а); словесни и физически нападения в Сърбия и Черна гора (спад с 1 място до 104-то място); чак до безпрецедентно ниво на насилие по време на протестите на жълтите жилетки във Франция (спад с 1 място до 32-та позиция). Много телевизионни екипи в Париж не са смеели да снимат протестите на жълтите жилетки, без да бъдат придружавани от телохранители, а други са криели логото на своя канал.
Журналистите също така са открито заклеймявани. В Унгария (понижение с 14 место до 87-о място), служители от партията на премиера Виктор Орбан Фидес продължават да отказват да говорят с журналисти, които не са от медиите, които са приятелски настроени към Фидес.
В Полша държавните медии са превърнати в инструменти за пропаганда и все повече се използват за тормоз на журналисти. Репортери от опозиционния вестник Gazeta Wyborcza са заплашени от затвор, защото в свое разследване обвързват лидера на управляващата „Право и справедливост“ Ярослав Качински с незаконни строежи. Друг журналист там вече бе съден от военен съд заради разкритията му за връзки между министъра на отбраната и руски организирани престъпни групи.
Сред най-опасните врагове на разследващите журналисти са организираните престъпни групи и представители на бизнеса. Такъв е заподозреният за поръчител на убийството на словашкия журналист Ян Куцияк. Властите обаче отказват да защитят журналистите от атаките и така стават съучастници, става ясно от доклада. Такъв е случаят в Италия, където министърът на вътрешните работи Матео Салвини заплаши да свали полицейската охрана на разследващия журналист Роберто Савиано, който е заплашен със смърт от един от най-могъщите мафиотски кланове в страна – неаполитанската Камора. Причината е, че Савиано публично изразява критично отношение към министъра.
Едва в 24% от 180-те включени в класацията държави медийната ситуация може да бъде определена като добра или задоволителна. В предходния доклад те са 26%. Проблематично е положението в 37%, а лошо или много лошо – в 40% от страните.
Дори в страните на водещи позиции има проблеми. Например в Швеция, която заема трето място, проблем пред работата на журналистите е онлайн тормозът и заплахите, които получават заради работата си. В Холандия (на четвърто място) двама журналисти, разследващи дейността на организирана престъпна група, живеят в продължение на месеци под постоянна полицейска охрана заради заплахи за живота.
Най-значително подобрение е отбелязала Етиопия, където след смяна на режима всички журналисти, които са в затвора по политически причини, са освободени. Тя отбелязва напредък с 40 места в класацията и вече заема 110-о място – над България.
Значителен спад в класацията отбелязват авторитарни режими като Венецуела (148-мо място), където журналисти са арестувани и физически тормозени от властите, и Русия (149-а позиция). Саудитска Арабия също пада в класацията след жестокото убийство на колумниста на Washington Post Джамал Кашоги в саудитското посолство в Турция.
Мексико е определена от „Репортери без граници“ като най-смъртоносната страна за журналисти: само през 2018 г. са убити 10 репортери. Най-много професионални журналисти в затвора пък има в Турция. Медийната ситуация там се влошава непрекъснато след неуспешния опит за преврат през 2019 г., който развърза ръцете на президента Реждеп Ердоган да праща журналисти зад решетките.
06:43 | 13.09.22 г.