Свободата, независимостта и обективността на медиите и как да бъдат постигнати те. Над тези въпроси се концентрираха участниците в конференцията „(Р)Еволюция в журналистиката. Медийни иновации в Централна и източна Европа“, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България в "София Ивент Център" с партньори фондациите „Америка за България“ и Friedrich Naumann.
И така има ли все пак революционен бизнес модел, който да ни помогне да се справим с предизвикателствата пред журналистиката, така че тя да бъде качествена и достатъчно добре финансово обезпечена?
„Медийните иновации са необходими особено когато старите бизнес модели се провалят... Медийните иновации са необходими тогава, когато вниманието на аудиторията намалява и всеки си мисли, че може да бъде журналист, без изобщо да се придържа към етичните стандарти в професията и без да се придържа към истината, особено когато информационните канали са запушени от този шум на така наречените самозвани журналисти. Получаваме фалшиви сигнали и противоречиви съобщения от големите играчи“, каза Даниел Кадик от фондация Friedrich Naumann, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.
Примери за успешни към настоящето бизнес модели на медии представиха Якуб Горницки, съосновател на полската платформа Outriders, и Томаш Белла, съосновател и уеб директор на словашкия независим онлайн всекидневник Dennik N.
Горницки представи модел, в който финансирането е на принципа на дарения. Outriders съществува от около година. Започнал е дейността си под формата на нюзлетър, като е изпращал съдържанието по електронната поща. Материалите, които подготвят журналистите, са задълбочени и аналитични.
„Не смятам, че хората, които не могат да си позволят да плащат, трябва да бъдат изключени от достъпа си до подходящата информация. В нашият случай достъпът е отворен, но пък има други хора, които искат да даряват“, заяви той.
Освен с дарения, потребителите на медии могат да допринасят и по други начини. Якуб Горницки сподели, че разчитат на читателите си за доусъвършенстване на продуктите, които създават. "Ако чакаш да създадеш перфектния продукт, вече си закъснял", заяви той. Според него общността от потребители може сериозно да допринесе за развитието на даден продукт.
В Dennik N, който съществува от 4 години, разчитат изцяло на модела на абонамента.
„Решихме кратките новини да ги правим буквално в 1-2 изречения, защото това привлича трафик, и да правим наистина дълги материали (например по 16 страници), както в един вестник, защото по друг начин няма как да се конкурираме с другите на пазара“, каза Томаш Белла.
95% от бизнеса на Dennik N е онлайн. Има и вестник, в който са останалите 5% и функцията му е да рекламира онлайн съдържанието и да препраща аудитория към него, за да привлича абонати.
Впоследствие екипът от 45 журналисти е разширен със 70 IT специалисти, които разработват софтуер с отворен код за онлайн абонамент, предназначен за издатели на медии. Читателите заплащат такса в размер на 5 или 10 евро на месец за достъп до материалите от платформата - в зависимост от абонамента, който изберат.
Трудно е да се отговори кой е работещият бизнес модел за независима медия, защото съществуват няколкостотин, каза още Якуб Горницки. В момента всички те се изпитват и има много фактори, които трябва да бъдат отчетени, поясни още той.
Друг съществен принос на общността от читатели е защита на журналистите, когато последните са подлагани на репресии заради свои разследвания. Йелена Васич от портала KRIK в Сърбия разказа как редакцията на медията им е била подслушвана, а жилището на разследваща журналистка - разбито като предупреждение след разобличаване на корупция на високо ниво. В такива случаи на атаки разчитат на мобилизация и защита от страна на обществото. Васич разказа, че един от първите материали, който е донесъл популярност на KRIK, е разследване, посветено на бившия кмет на Белград и настоящ финансов министър Синиша Мали, за когото се доказва, че си е купил 24 апартамента по Българското черноморие. Този материал е предизвикал голям отзвук и тогава журналистите са си дали сметка, че трябва да следват нуждите на аудиторията, става ясно от репортаж на АЕЖ.
Единствено на дарения от читатели разчита българската онлайн медия Тоест.бг. За своето кратко съществуване медията е натрупала 51 000 читатели и би било достатъчно само 4% от тях да даряват по 5 лева на месец, за да се издържа сайтът и авторите да получават достатъчно за труда си, посочва Ан Фам, една от създателките му. До момента това не се случва и събраните средства са значително по-малко, но въпреки това Тоест.бг продължава да съществува заради упоритостта на създателите си и факта, че голяма част от авторите се отказват от хонорарите си.
Интересен е и бизнес моделът на пловдивския новинарски сайт “Под тепето”. Неговите създатели Ивайло Дернев и Димитър Семков разказаха как крафт бирата и съпътстващата я култура могат да подпомогнат една независима медия. Около половината от разходите за издръжката на медията се набавят от допълнителна стопанска дейност като бар, в който се произвежда бира, или като къща за гости. Останалите 50% се осигуряват от грантово финансиране от Фондация “Америка за България”.
И така – едно е ясно, старият бизнес модел в журналистиката вече не функционира добре. След появата на интернет и на социалните мрежи за традиционните медии става все по-трудно да се издържат по начина, по който го правеха през миналия век - с пари от реклама или абонамент. А отразяването на новини вече не е запазена територия за репортерите. Но примерите от конференцията все пак показват на практика, че добрата журналистика не е обречена и при тези условия.
21:32 | 13.09.22 г.