Какво прави човекът, който проверява факти в епохата на фалшивите новини, или т.нар. fact checker? Всъщност той не прави нещо по-различно от журналиста. Ролята на тези хора не е да казват на хората какво да правят или за кого да гласуват, а да проверяват факти. Това посочи Жак Пезе, френски журналист, базиран в Берлин, в рамките на конференцията „Европа срещу дезинформацията“, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“.
Пезе работи за френския вестник „Либерасион“, където е част от екипа за проверка на фактите. Освен това в Берлин той членува в разследващата неправителствена организация Correctiv, която се бори срещу фалшивите новини. Проверява твърдения на политици, както и фалшиви истории, споделени в социалните мрежи по време на предизборните кампании в Германия и Франция по-рано тази година.
По думите му проверката на фактите действително е това, което правят журналистите, а именно - проверка на източниците и тяхната надеждност, проверка дали цитирането е коректно, защото с развитието и бързината на технологиите е много лесно една фалшива новина бързо да се мултиплицира. В работата на Пезе влиза и обяснението на контекста, допитване до експерти и проверка на автентичността на снимки и видеоматериали.
По време на предизборната надпревара в Германия и Франция най-горещите политически теми са били и най-плодотворна почва за генериране и разпространение на фалшиви новини, посочва Пезе. В тези две държави е имало изключително много фалшиви новини, свързани с мигрантската криза.
За да следи разпространението на фалшиви новини, Пезе например се инфилтрира в онлайн група т.нар. тролове, които съвсем координирано правят компания срещу тогавашния кандидат, а днес президент на Франция Еманюел Макрон в социалните мрежи. В този смисъл според Пезе журналистът, който проверява факти, трябва да излезе от своя собствен балон в социалните мрежи и да следи профилите, които споделят фалшивите новини. По думите му тъй като създателите и разпространителите на фалшивите новини са организирани, екипите, които се борят срещу този феномен, също трябва да са добре организирани и да разпределят задачите си.
В крайна сметка обаче трябва да си зададем въпроса дали наистина е имало фалшиви новини или медиите са реагирали прибързано, особено що се отнася до изборите във Франция и Германия. Те бяха спечелени от кандидатите, за които се предполагаше, че ще спечелят. Освен това във Франция най-много от т.нар. дезинформация е била насочена срещу Макрон, посочва още Пезе.