Водещите телевизии и новинарски сайтове в България налагат своеобразен катастрофичен дневен ред, тъй като йерархията на темите често е оглавявана от престъпления, бедствия и инциденти. Утвърдена практика в сайтовете и телевизиите е "опаковането" на материалите чрез сензационни заглавия. Често сензационността в заглавието създава липсващата сензация в самия материал.
Това са някои от основните изводи от проучването "Новини... отблизо", представено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ-България). Автори на изследването, обхванало 3 556 журналистически публикации през периода февруари-април 2017 г., са изследователите от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ проф. Мария Нейкова, д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова.
Изследвани са новини, репортажи и информационни съобщения в трите най-рейтингови национални телевизии – BTV, БНТ и NOVA, и петте най-посещавани новинарски сайта според световния брояч Alexa към 15 януари 2017 г. – Блиц, Брадва, Вести, Днес и Пловдив24. Авторите на проучването посочват, че обект на изследването са били първите 5 новини в централните емисии на изследваните телевизии, както и петте водещи материала в 19:00 часа в сайтовете.
Публикуването на материали без авторство и заимстването на информация, често необозначено, от други медии, е широко разпространено в онлайн пространството.
“Катастрофичният дневен ред, който медиите налагат, предизвиква висок емоционален отклик у аудиторията и упражнява силен психологически ефект върху нея”, посочват авторите на проучването.
Друг извод от изследването е че като цяло заглавията, особено на част от сайтовете, подсилват „липсващото” в текста – скандалното, извънредното, шокиращото.
Чрез различни техники (сред тях компилация и необозначени заемки) изследваните сайтове често мултиплицират един и същи текст. Така на практика се развенчава успешно работещият мит, че разнообразието на медиите в интернет е голямо, а авторството – многобройно.
Регистрира се все по-увереното утвърждаване на социалната мрежа Фейсбук като източник на информация за медиите. Не на последно място причината е в значителното и последователно използване на социалната мрежа от овластени да управляват личности (например премиерът Бойко Борисов), както и от партийни лидери (например Корнелия Нинова). Това води до трансформацията на Facebook в нова публичност, по-скоро корпоративно-политическа.
“Ефектът на тази промяна ще става все по-видим през следващите години”, прогнозират авторите на изследването.
“Често медиите отразяват социалните и политическите конфликти чрез редуващи се изказвания, които не влизат в пряк дебат. Липсата на достатъчно дискусии профанизира професията, като превръща журналистите в обикновени регистратори на събития и до поддържане на претенцията на формалния плурализъм”, пише още в доклада.
“Липсва сериозно аналитично звено, което без поляризации и без политически пристрастия да очертава сериозните за обществото теми”, коментира проф. Нейкова.
19:59 | 12.09.22 г.