Защо Ердоган посегна на Zaman

За турския всекидневник Zaman вече може да се говори в минало време. Медията вече не съществува, макар че в понеделник и вторник можеше да се намери в търговската мрежа. Сега обаче вестникът изглежда по съвсем различен начин –  само няколко часа след нормалния си петъчен брой той вече ухажва и хвали президента Реджеп Тайип Ердоган и неговите заслуги за Турция (звучи познато и за България, нали?).

Това е невъобразимо унижение за журналистите, които са създавали вестника през последните години. Само за една нощ те се превърнаха в безработни, след като в края на миналата седмица държавната власт нахлу и превзе медийната компания с полицейско насилие и след това я вкара в „правата вяра“. Едва ли ще отнеме много време преди Zaman окончателно да изчезне от пазара. От публицистична гледна точка той вече е мъртъв така или иначе. Подобна съдба очаква и информационната агенция Cihan, която принадлежи към медийната група на Zaman Feza Gazetecilik и също мина под контрола на държавата.

Zaman беше не просто антиправителствен вестник. В последните години той се беше превърнал в истински антиердоганов орган. Това отличава този случай от ареста на главния редактор на вестник Cumhuriyet и негов колега. В случая със Zaman става дума за много повече от просто още една атака срещу свободата на пресата в Турция. Става въпрос за отмъщение. И всичко се корени във враждебността на двама уж благочестиви мъже, които някога възнамеряваха като съюзници да "препрограмират" страната си.

Ердоган нямаше никога да може да циментира властта на своята управляваща ислямска консервативна Партия на справедливостта и развитието, ако не беше получила помощ от страна на проповедника Фетхуллах Гюлен и неговата мрежа. Религиозното движение на Гюлен Hizmet, към което спада и неговият официоз Zaman с тираж от внушнителните 650 хил. копия, беше ключът на Ердоган към властта, пише в свой анализ Sueddeutsche Zeitung.

Политикът наистина успя да докара своята партия до властта през 2002 г., противно на всички очаквания, но финалът бе все още далеч. Старата, все още мощна, светска съпротива се опълчва на ПСР. Висши съдии блокират закони, военните – покровители на кемалистите, според които религиозните организации не бива да търсят властта, продължава да дирижира политиката. А като ръководител на правителството Ердоган не може да разчита и на полицията.

Гюлен обаче разполага с мрежа, която все още има дълбоки връзки в държавата. С усърдие, воля за възход и търпение движението му си проправи път през институциите много преди победата на Ердоган. Тези клики и връзки използва след това премиерът, а след това и президент, за да изключи стария елит от властта.

С помощта на приковаващи вниманието големи процеси – най-известният е т. нар. процес Ергенекон (при който двама възрастни турски генерали от запаса бяха изправени пред съда като част от група от 86 души, обвинени в планиране на преврат срещу правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган от сенчестата крайно дясна организация „Ергенекон), пред специален съд се изправяха стотици обвиняеми – генерали, политици, професори и журналисти. Всички те са обвинени, че правят заговор срещу правителството. От днешна гледна точка много от доказателствата се оказват несъстоятелни.

Тогава Zaman пише за сериозни процедурни пропуски, но не се оплаква шумно, когато негови журналисти се озовават в затвора. По онова време обаче вестникът беше доста лоялен към правителството на партията на Ердоган. В Турция това не е забравено, ето защо и солидарността на обществото към вестника сега е сравнително сдържана.

Откакто обаче Ердоган „опитоми“ армията и подчини на себе си съдебната система и  полицията, той се опасява, че мрежата на Гюлен също може да бъде насочена срещу него. Когато през декември 2013 г. в обществеността се проправиха обвиненията в корупция срещу синове на министри, политици и предприемачи в близки отношения с управляващата ПСР, Ердоган заподозря зад това Гюлен. Оттогава той води кампания за унищожаване на мрежата на проповедника и неговите последователи.

Гюлен, който от 1999 г. насам се намира в изгнание в САЩ, се съди дистанционно в Истанбул. Финансовият гръбнак на движението му, банката Asya, беше национализирана, а сега гласът на движението, Zaman, е принуден да замълчи.