Изненадващият арест на родения в Русия съосновател на Telegram Павел Дуров в Париж, Франция, постави платформата под светлината на прожекторите.
Арестът на Дуров е заради разследване на прокуратурата в Париж за организирана престъпност, публикуване на изображения на сексуална злоупотреба с деца, измами и пране на пари в платформата. Това повишава залозите за Европейския съюз (ЕС), който прие най-амбициозните закони в света за контрол на интернет, особено Закона за цифровите услуги (DSA), пише Guardian.
Законът за цифровите услуги на ЕС влезе в сила през ноември 2022 г. Той регламентира операциите на онлайн платформите, като поставя изисквания за премахване на незаконно съдържание, защита на децата, за дезинформацията и други онлайн вреди.
Европейската комисия (ЕК) поне засега пази дистанция от френското разследване срещу Дуров. „Това е чисто наказателно разследване на национално ниво, извършено от френските власти... въз основа на френското наказателно право и няма нищо общо с DSA“, коментира говорител на Комисията пред медията.
Обвиненията, повдигнати срещу 39-годишния технологичен милиардер, обаче увеличават натиска върху Комисията и Белгия, която е страната членка на ЕС, отговорна за регулирането на Telegram от името на блока. „Ако има толкова голям проблем с модерирането на съдържанието, защо това все още не е разгледано от гледна точка на DSA“, коментира Ян Пенфрат от Европейската група за цифрови права (EDRi), коалиция от неправителствени организации. „Един възможен отговор е, разбира се, че DSA е нов … но все пак създава вид натиск върху властите“, добавя той.
Хибридната услуга за съобщения/социална мрежа тревожи европейските политици от месеци. Telegram е предпочитаната платформа на продемократични активисти в Русия, Хонконг и Иран, но е убежище и на екстремисти, престъпници, теоретици на конспирацията и прокремълски пропагандисти. В Литва например полицията създаде специални звена за наблюдение на Telegram и други платформи в опит да ограничи трафика на наркотици.
От нидерландската полиция коментираха пред обществения телевизионен оператор в страната, че не са получили съдействието на платформата, след като журналисти през 2023 г. откриха над 2,5 млн. съобщения на платформата, в които се предлагат наркотици.
Базирана в Обединените арабски емирства, Telegram се разрасна сериозно, като потребителите на мрежата достигат около половин милиард души. Платформата твърди, че има само около 41 млн. активни месечни потребители в ЕС.
Прилагането на закона може да бъде слабо звено във веригата. Белгия, заедно с пет други държави членки, е обект на текуща съдебна процедура в блока за неупълномощаване на своя „координатор на цифровите услуги“ - организацията, отговорна за прилагането на DSA. Белгийското правителство е натоварило Белгийския институт за пощенски услуги и телекомуникации да прилага DSA, но агенцията няма достатъчно правомощия, което означава, че не може да започне да разследва Telegram.
Telegram обаче може да попадне в пряката компетентност на изпълнителната власт на ЕС. Досега платформата не е била обект на строгите разпоредби, които се прилагат само за най-големите социални мрежи, като Facebook на Meta и X. Съгласно законодателството на ЕС само платформи с повече от 45 млн. активни потребители месечно са „много големи онлайн платформи“, които са предмет на най-строгите изисквания и пряк надзор от страна на Комисията.
Висши служители на ЕС не са убедени в твърдението на Telegram, че месечните потребители от ЕС са малко над 41 млн. души. „Telegram е проблем“, казва Вера Йоурова, вицепрезидент на Европейската комисия, пред Bloomberg. По думите ѝ дори и най-малките платформи могат да свършат много опасна работа в няколко държави членки, като има предвид популярността на Telegram в източните страни на ЕС с големи рускоезични малцинства.
Говорител на ЕК посочва, че институцията "внимателно анализира" данните за Telegram. „След като достигнем до ясно заключение, няма да се колебаем – ако отговарят на праговете, да определим Telegram много голяма социална платформа“, допълва говорителят.
Отделно от тези текущи разговори между комисията и Telegram, платформата трябва да публикува последните си месечни потребителски данни за ЕС до края на този месец.
От Telegram не са отговорили веднага на исканията за коментар. След ареста на Павел Дуров компанията заяви, че „спазва законите на ЕС, включително Закона за цифровите услуги“.
От EDRi казват, че Telegram трябва да стане много по-прозрачна. „Онлайн платформа от такова значение, с такава потребителска база, дори и да не е официално обозначена като много голяма онлайн платформа, е твърде важна, за да работи с това ниво на непрозрачност“, казва Ян Пенфрат.