В Европейския съюз има изискване публичната комуникация да бъде регулирана, тъй като понякога темите, които се дискутират, може да бъдат опасни. Разбира се, личната комуникация е неприкосновена. Това заяви в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria Пламен Тошев, управител на Acronis, България.
Той също така коментира, че все повече стават жертвите на киберизмами в България, както на ниво фирми, така и на ниво индивидуални потребители.
Тошев напомни, че Telegram стана известен през годините с това, че няма никаква регулация – всеки може да комуникира и публикува каквото пожелае и от това се възползват военни блогъри, които създават информация, свързана с войната в Украйна.
„Казусът с Telegram касае публични групи и чатове. Предстои да разберем повече за задържането на Павел Дуров, собственикът на Telegram. По всяка вероятност това е свързано с безконтролността, характерна за платформата“, коментира той обвиненията към Telegram, че се използва за престъпна дейност и екстремистки материали.
Тошев е на мнение, че в Европейския съюз има добър баланс – от една страна, комуникацията между двама души е защитена и неприкосновена, а от друга страна, когато става въпрос за публични форуми, където има потенциално опасна информация за обществото, има начини това да бъде проверявано.
Според него най-често кибератаките стават през кореспонденцията с имейли. „Става въпрос за компютрите и устройствата на служители на малки и средни фирми. С 27% е нараснал броят на мейлите, които те получават, като около 1/3 от това е спам. Опасността идва, когато се кликне върху линка, който фишинг мейла съдържа. Това може да доведе до сериозни проблеми за съответната фирма. На практика е много трудно да се възстановят средствата, изгубени от подобен род атаки“, съобщи IT експертът част от изводите и тенденциите в доклада на Acronis за първите шест месеца на годината, свързани с киберсигурността.
По думите му с кибератаките по време на изборите се цели манипулиране на вота, което е по-трудно при машинното гласуване. Тошев обясни, че при него съществуват достатъчно защитни механизми, които да предотвратят вмешателство, докато много по-често това се случва при хартиеното гласуване.
„В България киберзащитата на ниво ключова инфраструктура и институции търпи развитие. Доколко това е успешно – предстои да видим“, коментира Пламен Тошев. И добави, че „пробиването на държавна институция или фирма става от всякакви хора и организации, които целят да спечелят пари от това“, без значение дали се случва в България, или САЩ.
Как може да се повиши базовата компютърна грамотност на ниво индивидуален потребител в България? Какъв е процентът на хората, които кликват върху фишинг линкове? Как се разпознават фалшивите реклами в социалните мрежи? Може ли изкуственият интелект да се използва само за киберсигурност? Как се свързва AI с технологичните категории за сигурност?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.