С лого на жълта птица и ограничение от 400 знака за постовете индийският стартъп Koo никога не е крил на коя американска социална мрежа иска да подражава. Стартиран през 2020 г., Koo направи своя пробив в момент на открито напрежение между управляващата партия BJP на Нарендра Моди и Twitter, която се противопостави на исканията на правителството за блокиране по време на фермерските протести през 2021 г., което накара министри и поддръжници да преминат към местния вариант, пише индийският кореспондент на Financial Times Бенджамин Паркин.
Но Koo, който набра пари от Tiger Global и стана известна като „националистическия Twitter“ на Индия, благодарение на клонящата си към BJP потребителска база, никога не пресъздаде мрежовите ефекти на своя съперник от Big Tech и скоро загуби инерция. Краткият скок на популярността ѝ в Бразилия имаше по-малко общо с антимонополистичните настроения, отколкото с популярните шеги, които разкриваха приликата на името ѝ с неучтива португалска дума за задни части. Наскоро Koo най-накрая хвърли крпата, след като спасителната програма се разпадна.
Сривът на Koo подчертава провала на усилията да се заменят американските компании за социални медии в Индия. Но правителството на Моди сега има много по-ефективна стратегия: контрол. Промените в правилата от 2021 г. насам принуждават чуждестранните технологични групи да се подчиняват. И след преизбирането си за трети мандат през юни Моди планира много повече.
По времето на конфликта с Twitter заради протестите на фермерите, Индия затегна правилата си, за да включи наказателна отговорност за ръководители на социални медии. Това проработи. Дори самозваният защитник на свободата на словото Илон Мъск, който купи Twitter през 2022 г. и я преименува на X, публично призна, че няма друг избор, освен да се съобрази с индийските искания за сваляне на съдържание.
Моди превърна спирането на технологичните монополи в политическа платформа, като каза на срещата на глобалните лидери от Г-7 през юни, че трябва да „направят технологиите творчески, а не разрушителни“. Правителството му подготвя нови закони, включително Закона за дигитална Индия, предназначен да преразгледа съществуващите закони за информационните технологии в страната, както и цифров антитръстов законопроект.
Ходът на Индия да ограничи чуждестранните технологии отразява глобалните тенденции по много начини. Подобно на Закона за цифровите пазари в Европа, законопроектът за дигиталната конкуренция на Индия би позволил на властите да предприемат превантивни мерки срещу компаниите, преди те да образуват монополи, вместо да ги наказват или раздробяват след факта.
Но в основата си подходът на Индия се отличава с това, което Удбхав Тивари, директор на глобалната продуктова политика в Mozilla, нарича опит за създаване на „четвърти път“ за регулиране на интернет. Той се стреми да бъде по-лек от европейския и да приеме защитата на потребителите по-сериозно от САЩ. Но също така създава широки правомощия на държавата да контролира онлайн речта по начини, които според критиците приличат повече на съседен Китай, отколкото на други демокрации.
Закон за поверителността на данните, приет миналата година, например, наложи на компаниите някои строги норми за защита на потребителите, въпреки че предвижда изключения на широки основания, включително „поддържане на обществения ред“ и „приятелски отношения с чужди държави“.
Двусмислието в този вид разпоредби означава, че „усмотрението на изпълнителната власт взема връх“, коментира Пратийк Вагре от Фондацията за свобода на интернет, който вижда ерозия на контролните механизми, което създава достатъчно поле за злоупотреба. За третия мандат на Моди Вагре казва, че „сигналите, които се излъчват, са по-агресивни“.
Чуждестранните технологични компании направиха ограничени опити да отвърнат, като според съобщенията лобистка група в САЩ през май е поискала от властите да преразгледат закона за конкуренцията. Но те смятат, че оставането извън бързоразвиващия се пазар на Индия не е опция, особено след като достъпът им до Китай беше преустановен. Facebook и YouTube имат повече потребители в Индия, отколкото където и да е другаде - съответно повече от 375 и 475 милиона. Предприемач като Мъск, който иска да създаде завод на Tesla в Индия, може да реши, че не си струва да дразни правителството на Моди относно това как процедира публикациите в X.
Изкуственият интелект (AI) ще бъде следващият голям тест за индийската технологична политика. Въпреки че понастоящем предимно американски компании като Meta и OpenAI са тези, които водят в авангардните изследвания и разработката на големи езикови модели, е необходима огромна допълнителна работа, за да се обучи AI за индийските езици и да се пакетира в продукти за индийските потребители и компании. Това е възможност за Индия да създаде свои собствени AI инструменти, твърди Тивари, вместо просто да внася американски технологии. Като се имат предвид големите амбиции на Индия, предстои да видим може ли тя да иновира вместо да търси копиране или контрол, завършва Паркин.