Илон Мъск все пак се нуждае от старите медии, които толкова недолюбва

Социалната медийна платформа, наречена Twitter, беше чудно място, където журналистите можеха да се правят на знаменитости, а знаменитостите - на журналисти. Един вид борса, в която интелектуалният капитал може да се разменя за социален капитал и обратното – репортерите със синя отметка за верификация в социалната мрежа можеха да станат готини и популярни; Гари Линекер (легендарен английски футболист – бел. прев.) можеше да се разглежда като виден политически коментатор.

В ребрандираната платформа на Илон Мъск, сега именувана Х, този свят се разпада бързо, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели. Сините отметки вече не се печелят от компанията, когато тя счита акаунта ви за такъв „от обществен интерес“, а се купуват от всеки, който поиска. И не само, че тези платени акаунти са подсилени от алгоритмите на платформата за по-голяма видимост и по-голям брой думи за техните публикации, но те вече могат да изберат да позволяват само на други „верифицирани“ потребители да отговарят.

Може би ще кажете, че е за добро. „Сините отметки“ – както унизително бяха наричани хората със старите верифицирани акаунти и включващи не само журналисти и футболисти, но и учени, политици и други обществени фигури – имаха твърде голямо влияние. Техните добродетелно сигнализиране и морален пиедестал бяха вредни; техният уютен консенсус се нуждаеше от пробиване.

Въпреки че самата аз имах един от тези стари верифицирани акаунти, пише авторката, изпитвам известна симпатия към това мнение. Но необузданата дезинформация, която избуя след последните ужаси в Близкия изток, показва колко по-лоша е новата версия на платформата на Мъск.

Разжалването на старата гвардия на Twitter не беше заявената цел на промените на Мъск. Вместо това той уж се опитваше да направи платформата „най-точният източник на информация за света“. Но чрез усилване на гласовете на всеки, който иска да плати 8 долара (на месец - бел. прев.), той заглушава гласовете на тези, които не искат – включително много от онези, които работят за това, което той нарича „стари медии“.

Мъск води явна война срещу „старите медии“ от известно време. „Вестниците просто съобщават за това, което са прочели вчера в X“, написа 52-годишният мултимилиардер в края на септември. „Вече не чета много тази медийна пропаганда“, пише той в друга публикация. „Просто получавайте моите новини от X – много по-незабавни, с истински експерти по темата от световна класа и тонове хумор.“ Той също така реши да премахне заглавията от новинарските линкове, твърдейки, че това ще „подобри значително естетиката“ и предложи: „Най-доброто нещо е да публикувате съдържание в дълга форма на тази платформа.“

Гледището на Мъск за връзката между потреблението на новини, генерирането им и неговата платформа е опростена – дори глупава. Той е прав да мисли, че повечето хора получават новините си от социалните мрежи в наши дни. Неотдавнашен доклад на Оксфордския университет и Института на Ройтерс за изследване на журналистиката установи, че повече хора сега получават своите новини чрез социалните „портали“, отколкото директно от новинарски уебсайтове – 30 процента за първите срещу 22 процента за вторите. Но кой според Мъск предоставя тези новини на платформите? Същият доклад установи, че хората обръщат повече внимание на популярните журналисти и новинарски издания, отколкото на всеки друг в X.

Нещо повече, кои са тези невероятни „истински експерти по темата от световна класа“, за които Мъск смята, че могат да предоставят новините, без да е необходим някой, да ги събира, преглежда, потвърждава, придава контекст, превежда, редактира, осигурява адвокатска проверка и се уверява в истинността им?

Приветствам, споделя авторката, новинарска екосистема, която включва не само журналисти, наети от масовите медии, но и независими, които, да речем, пишат в Substack (платформа за блогове и нюзлетъри – бел. прев.) или имат свои собствени подкасти, както и „граждански журналисти“, които могат да докладват какво се случва на място в реално време. Но идеята, че трябва да разчитаме и да се доверяваме на тези групи повече, отколкото на „старите медии“, е погрешна.

Независимите журналисти трябва да бъдат проактивни, да продават и популяризират съдържанието си по начин, от който тези от нас, които имат привилегията да работят за медии, са защитени. И те трябва да „играят“ пред публиката. Да бъдеш контра може да бъде ценно, но също така може да се превърне в механична позиция с цел задоволяване на публиката вместо да е резултат от внимателен анализ на разглеждания въпрос.

Така че да, разбира се, „старите медии“ имат сериозни проблеми, а и винаги можем да се справим по-добре. Но идеята, че „експертите“, които плащат за влияние в социалните медии, са по-добър източник на новини от журналистите и медийните институции с десетилетен опит, е погрешна – както (за съжаление) е и идеята, че можете да отделите повече от четири минути на Bluesky (нова социална мрежа, достъпна само след отправена покана – бел. прев.) на този етап, без да се отегчавате толкова, че да трябва тайничко да се вмъкнете обратно в X, завършва Кели.