Най-голямата социална мрежа в света Facebook обяви, че от тази седмица разширява програмата си за проверка на фактите от трети страни в България и Унгария. Това разкриха от екипа на компанията по време на събитие за журналисти от двете държави.
Програмата работи в партньорство с AFP, а за двете страни е предвиден по един човек, който да се занимава с проверката на фактите. На журналистически въпрос дали въпросните хора в Унгария и България няма да бъдат претоварени с работа предвид обема на проблемната информация в социалната мрежа, от екипа на Facebook посочиха, че процесът е свързан с различни начини за приоритизиране на съдържанието и използването на различни инструменти, които да гарантират проверката.
„Освен това тренираме системите си с изкуствен интелект да засичат проблемното съдържание“, коментира Алис Будисатрио, мениджър продуктова политика и дезинформация. По думите ѝ ако някакво съдържание бързо стане вирусно, т.е. се разпространи масово бързо, компанията нарочно забавя разпространението му, докато не бъде проверено, така че да е сигурно, че може спокойно да се разпространява в социалната мрежа.
Организациите трети страни, които се занимават с проверка на фактите във Facebook, са независими и преминават специална сертификация от Международната мрежа за проверка на факти (IFCN). Те трябва да се съобразяват с определен списък от принципи, което от Facebook определят като „правилния за нас подход“, твърди още Будисатрио.
През последните години Facebook е обект на остри критики, че допуска в платформите ѝ да се разпространява проблемно съдържание и дезинформация. Всичко това доведе дори до разпити на лидера на компанията Марк Зукърбърг от властите в Съединените щати. От Facebook уточниха, че вече си партнират с над 80 организации за проверка на факти като AFP, които работят на повече от 60 езика.
Когато някоя публикация бъде отбелязана като невярна, социалната мрежа има задачата да я показва по-надолу в списъка с новини на потребителите, поясниха днес от компанията. Идеята е, че по този начин се намалява значително разпространението ѝ. Същевременно въпросните публикации се маркират като проблемни, така че потребителите да знаят срещу какво са изправени.
Снимка: Facebook
Освен това компанията залага на ограничаване на разпространението на страници и домейни, които често споделят фалшиви новини. В такива случаи се спира и възможността им за рекламиране. Важно уточнение тук е, че проверяващите факти не се занимават с премахването на акаунти или страници, а с маркиране на въпросното съдържание като некоректно.
Въпросната програма за проверка вече обхваща страни като Полша, Чехия, Словакия, Румъния и Сърбия, а с насочването към България и Унгария AFP ще може да „укрепи мрежата си за проверка на съдържанието в Централна и Източна Европа“, коментира регионалният директор на AFP за Европа Кристин Бухагиар. В момента агенцията обхваща 17 държави в Европа, като работи с общо 12 различни езика.
„Това е интересен проект за нас, който е особено актуален към настоящия момент“, допълни Бухагиар.
Във връзка с предстоящите след месец избори у нас и тези в Унгария през 2021 г., от Facebook уточниха, че не проверяват директно реч на политици в социалната мрежа, защото смятат, че потребителите сами могат да преценят дали ги лъжат. Дезинформацията, която следи компанията в тази връзка, е свързана с датата на провеждането на изборите, кой може да гласува, къде ще се случва вотът и т.н. Освен това, ако политик сподели публикация, която вече е маркирана като подвеждаща, то всички потребители в неговия профил или страница ще виждат този маркер.