Преди да дадете достъп до потребителския си профил в социалните мрежи, проверете с какво се съгласявате. Това съветва Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по телевизия „Европа“ по повод актуалния въпрос за опасностите при допускането на онлайн платформи до данните за потребителското ни поведение.
“Дори след въведеното в закона изискване за изрично разрешение от страна на потребителя за съхраняване и обработване на личните му данни, рискове все пак има, най-вече за т.нар. уязвими групи. Затова за децата до 18 години е задължително не само тяхното потвърждение, но и това на упражняващите родителските права лица", смята той, особено след като стана ясно, че най-голямата социална мрежа плаща по 20 долара на месец на младежи на възраст от 13 до 35 години срещу инсталирането на специално приложение за достъп до цялата активност на телекомуникационните им устройства.По думите на Райков потребителите в тази възрастова група ползват социалните мрежи преди всичко за комуникация, да научават новините по алтернативни канали и да удовлетворяват своите интереси. „Те обаче не осъзнават, че – давайки личните си данни, трафик, снимки, интереси, нагласи и т.н., предоставят в ръцете на икономическите оператори в социалната мрежа богат набор от инструменти, чрез който те могат да бъдат атакувани от рекламодателите, ако става въпрос за покупки. В един момент ефектът от позволението за събиране на информация, включително за това какъв вид стоки харесват, от какъв ценови порядък и т.н., ще се върне лавинообразно към тях и те няма да могат да вземат адекватни решения“, обясни Райков.
Райков потвърди, че е възможно да поискаме изтриване на събраната за всеки от нас информация, ако се откажем да бъдем потребители в дадена социална мрежа. Добре е да изпратите уведомление до администратора, че се отказвате от договора и че искате да бъдете „забравени“. В случай че изпитвате съмнение дали това се е случило, или не – има органи, които могат да ви съдействат да проверите, поясни експертът.
Константин Райков предупреди, че е възможно социалните мрежи да рекламират сайтове от друг регион, където правовият ред за защита на потребителите да е съвсем различен. „Потребителите в Европейския съюз са защитени в най-висока степен, но в другите държави икономическите оператори не са длъжни да изпълняват същите задължения и съответно – няма такъв контрол от страна на институциите“, отбеляза той.
Райков даде пример регистрация на сайтове с разширения от типа на .eu и .uk, които обаче не са европейски, а са базирани в Близкия или Далечния Изток, или в Южна Америка с цел измама. „Предлага се стока на много ниска цена, събират се парите от плащане с карти и нищо не се доставя”, потвърди той.
Експертът напомни, че предстои обаче онлайн търговията да бъде урегулирана не само на регионално ниво в ЕС, но и по-обширно. “Например, Световната търговска организация и ЕС преговарят за създаването на общ регламент, въз основа на европейското законодателство. „Може да ни радва това, че по-развитите в областта на онлайн търговията страни ще възприемат правилата в ЕС. Към момента се говори за 47 от по-големите страни. Щом бъдат обхванати повечето производители, ще се надяваме, че онлайн търговията ще бъде по-добре регулирана“, каза Райков.