Uber: Решението на българските власти нарушава закони на ЕС

Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за ЕС, който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава. Това заяви в студиото на Bloomberg TV Bulgaria генералният мениджър на Uber за България Димитър Радуков.

Чл. 56 забранява по-конкретно „ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“. 

Според Радуков КЗК е единствената антимонополна комисия в ЕС, която се изказва против услугата и така ограничава конкуренцията – противно на основната функция на ведомството за насърчаването ѝ. „Това е парадоксално – антимонополен орган на практика ограничава избора на потребителите“, поясни той.

В останалите държави от ЕС, в които Uber има проблеми, те са причинени чрез съдебни решения или чрез решения на правителствата. Антимонополните органи навсякъде в ЕС са или положително настроени, или неутрални – тяхната роля е в крайна сметка да стимулират повече услуги, каза Радуков. По думите му компанията оперира в 350 града в 64 държави, което според него е индикация, че услугата се възприема положително и има търсене за нея.

„Ние в момента търсим варианти да възстановим услугата, защото на потребителите им липсва. Показателна е и подписката от 21 хил. души за три дни. Този тип подкрепа е присъща на обществени каузи. Но получихме такава подкрепа по две причини – че услугата ни е по-качествена, както и защото хората бяха искрено ядосани, че държавен орган ограничава изкуствено правото им на избор“.

Според Радуков КЗК е избрала да защити статуквото. „Очакваме да продължи съдебният спор и вярваме, че съдът ще оцени нашите доводи“, добави той.

Припомняме, че се очаква през следващата година съдът в Люксембург да реши дали компанията е в транспортния сектор, или е технологична компания. Решението ще е обвързващо за всички членове на ЕС.

Т. нар. „споделена икономика“ ще расте с по 33% всяка година по изчисления на анализатори. „Този тип споделяне на ресурси, които са налични, съществува от векове, но доскоро не се развиваше добре заради липсата на информация. Сега това се променя с помощта на новите технологии“, каза Радуков. 

В случая с Uber става дума по-конкретно и за неефективно използван ресурс, който заема и много място – 20% от територията на София се заемат от паркирани коли. В българската столица има регистрирани около 700 хил. коли, които средно се ползват по 1 час на ден. Средно във всяка кола се возят по 1,3 души. Тези 700 хил. могат да бъдат редуцирани с по-ефективното ползване до 200 хил. броя, като това ще отпуши трафика и ще направи предвижването по-евтино, но също така и ще намали замърсяването на въздуха, обясни той.

КЗК: Очакваме да докажем правотата си  не делим инвеститорите на български и чуждестранни.

„От наша гледна точка проблемите са системни. Държавата приема такива закони, които позволяват сключване на неразрешени споразумения, картелиране. Това сме разписали и в свой секторен анализ“, каза от своя страна по-рано в студиото на Bloomberg TV Bulgaria говорителят на КЗК Марио Гаврилов.

„Нашите очаквания по казуса с Uber са позитивни, очакваме да докажем правотата си – както по отношение на предварителните действия, така и цялостно. Правим всичко по силите си да докажем тезите си в решението си“, добави той. По думите му комисията е против определянето на минимални и максимални цени, защото това затваря конкуренцията.

„Представете си да пуснете луксозни таксиметрови услуги в София. Когато има минимална цена – това развива целия ви бизнес модел. А като цяло подобно ограничение е неблагоприятно за конкуренцията“, добави той.

Гаврилов се противопостави и на упрека, че КЗК действа преференциално спрямо българските таксиметрови компании. „Ние не делим инвеститорите на български и чуждестранни. Интересува ни само българският закон за Защита на конкуренцията и спазването му“, каза той.

Говорителят на ведомството коментира и отказа на Народното събрание по-рано днес да гласува поправката в Закона за местните данъци и такси, свързана с таксиметровите услуги. Проектът предвиждаше шофьорите на такси да плащат годишен данък на стойност от 400 лв. до 1000 лева, а точният размер трябваше да се реши от всяка отделна община.

„Нашите правомощия се изчерпват с препоръките и предписанията. Законите се приемат именно в НС, няма да коментираме закона, изпълняваме го такъв, какъвто е. По всички закони, които сме коментирали, не сме срещали разбиране“, каза той.

При такситата сериозният проблем е в занижения и неефективен контрол, който често се изражда в другата посока – вкарват се неефективни забрани и ограничения. Все повече фирми се оплакват, че конкуренти копират фирмени лога и возят с непоносими цени. Това е в ръцете на контрола – ДАИ и Министерството на транспорта, но те не упражняват ефективно властовите си механизми.

„Би ни се искало препоръките ни към всички закони да имат по-голяма обществена тежест, в тях се инвестира висококвалифициран експертен труд, често ги пращаме дори за одобрение и преглед в ЕК. Но тези становища често остават без последствия“, оплака се още Гаврилов.

По думите на Радуков плановете на Uber за създаване на инженерингов хъб в София са все още валидни, защото компанията смята, че съдът ще отхвърли решението на КЗК. „Имахме големи планове и все още имаме и търсим хора с по-голям опит. Затова този хъб се разраства по-бавно, отколкото класическите аутсорсинг услуги. Но решението е лош сигнал към всички чуждестранни инвеститори и поставя под съмнения доколко държавата е отворена към влизането на нови технологии и инвестиции“, каза още мениджърът.

Технологичният стартъп навлезе с услугата си UberХ в България на 9 декември 2014 г. Чрез платформата пътници правят заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място. Шофьорите установяват контакт и си поделят част от разходите за използване на личните си автомобили чрез споделеното пътуване. Компанията имаше около 40 хил. потребители в София. 

Припомняме, че в края на септември Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията, че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики". 

ВАС се произнесе само процедурно относно незабавното изпълнение на решението на КЗК, без да се произнася по съществото на спора. Съдът не е потвърдил "че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики"". Тепърва предстои ВАС да разглежда по същество жалбата на Uber срещу решението на КЗК. С други думи, ВАС все още не се е произнесъл дали Uber нарушава законите, или не.

На 5 октомври Радуков обяви, че услугата Uber Х е спряна временно в София.