Всяка година компютърни гиганти като Hewlett-Packard, Dell и Cisco Systems продават хардуер на стойност $100 милиарда на север. Това е цифровото изражение на различните видове технологии (сървъри, памет, защитни системи и такива за обработка на данни и т.н), които те предлагат, така че ясно можете да си представите безпокойството им докато гледат как Facebook изкарва все по-ефикасно оборудване, което пряко застрашава бизнеса им, и то безплатно.
Dell и HP създават и продават апаратура за обработка на данни или я дават под наем на компании чрез система от услуги. Политика на Facebook да прави достъпна за всеки своята база данни може да насърчи мнозина да предпочетат евтини разпространители в Азия вместо американските технологични компании и сами да сглобят необходимите им системи.
Вместо да купуват сървърни кутии от обичайните заподозрени, Facebook проектира свои собствени системи. През април 2011, компанията започна да публикува чертежите на хардуера си, като част от така наречения Проект за прозрачни изчисления, който позволява на други компании да взаимстват от работата на инженерите на Facebook. В момента проектът поражда най-големия обрат, от повече от десетилетие, в информационната индустрия. „Случва се голям преход към това, което ще представляват бъдещите центрове за данни“, каза Питър Ливайн, съдружник в компанията за рисков капитал Anderson Horowitz. „Става въпрос за стотици милиарди, ако не и трилиони долари, пренасочвани от основните към новите играчи, които ще се появят с подобни на Facebook технологии.“
Сърцевината на експеримента Facebook лежи непосредствено до арктическия кръг, в шведския град Лулео. През юни компанията откри най-новия си, огромен център за данни. По всички общоприети мерки, той е най-енергийно ефективното съоръжение строено някога, гигант, който помага на Facebook да обработва 350 милиона снимки, 4,5 милиарда „харесвания“ и 10 милиарда съобщения дневно. Ако един обикновен център за данни се нуждае от 3 вата енергия за мощност и охлаждане, за да произведе 1 ват изчисления, то съоръжението в Лулео работи близо 3 пъти по-ефективно, със съотношение 1,04 към 1.
Местоположението на центъра има много общо с ефективността му. Швеция има огромен, евтин и надежден източник на енергия, благодарение на мрежа от водно-електрически язовири. Също толкова важно е, че Facebook са изградили центъра си за данни с намерението да превърнат студения шведски климат в предимство. Вместо да разчитат на огромни охладители и енергийни системи да охлаждат десетките хиляди компютри, Facebook пуска въздух отвън да влезе в сградата, който след като бива пречистен, а влажността му – регулирана, охлажда сървърите.
За да опрости сървърите си, които са използвани най-вече за създаване на уеб страници, инженерите на Facebook премахват обичайни компоненти като слотове за допълнителна памет, кабели и предпазни пластмасови кутии. Сървърите са буквално „вталени“, открити дънни платки, които се поставят в кутии с размер на хладилник. Според инженерите това осигурява по-добър въздушен поток върху всеки един сървър. Системите също се нуждаят от по-малко охлаждане, тъй като с по-малко елементи могат да работят на по-високи температури.
По-ефективните устройства позволяват на компанията да разполага центровете си отвъд Арктика. Следващият ще заработи в Айова, където евтината вятърна енергия е в изобилие. Компанията също така е започнала да разработва собствени мрежи и системи за съхранение, а реакцията на доставчиците на хардуер е нещо от сорта на „О, Боже, откраднаха ми обяда!“