Туризмът се завърна, а с това и гневът на градовете към стимулирания от платформи като Airbnb туризъм, пише онлайн изданието Politico.
Гневът е насочен не към самите платформи, а към Брюксел. Дългоочакваният наръчник на Европейския съюз за платформи за краткосрочни наеми като Airbnb беше отложен за лятото, което засили нетърпението на група европейски градове и законодатели. Такива имоти под наем засягат негативно достъпността и условията за живот в градовете, а забавянето на правилата задълбочава проблема още повече.
В писмо от 14 юли, подписано от десетки членове на Европейския парламент и над десет европейски града, Европейската комисия беше призована „незабавно да предприеме действия“ по т. нар. инициатива за краткосрочните наеми.
Airbnb, която се радва на силно лято, колкото и това да е досадно за градовете, може да помогне за оставането на въпроса в списъка с приоритети на Комисията. Иначе блокът е твърде зает с т. нар. хоризонтално законодателство като дигиталната конкуренция и модерирането на съдържание, което засилва опасенията, че предназначените за конкретен сектор закони може да останат на заден план.
Разгорещен дебат
С новия наръчник изпълнителният орган на ЕС ще навлезе в дебат, който от години се разиграва предимно в рамките на градове, съдебни зали и страни членки на съюза.
Допитване на ниво ЕС, което Комисията проведе от септември до декември м. г., за да се подготви за инициативата, показа колко противоречива е тази тема. Допитването е събрало 5696 отговора, което е необичайно голям брой.
Освен платформи като Airbnb и Booking.com в допитването е включена и коалиция от градове, наречена Съюз на европейските градове за краткосрочно отдаване на ваканционни жилища под наем. В коалицията влизат и много популярни сред туристите градове като Амстердам, Барселона, Париж и Берлин.
Но не е ясно кога ще се появи очакваният наръчник. Първоначално той влизаше в дневния ред на Комисията за 1 юни, но срокът беше отложен до есента. Той се появи отново в проект за дневен ред на Комисията за 12 октомври, но отново беше отложен за по-късно.
Продължаващото забавяне поставя на изпитание нервите на широка коалиция от членове на Европейския парламент, както и на градове и лобистки групи за градска политика като Eurocities.
„Крайно сме разтревожени, че предложението вече не влиза в списъка с инициативи, планирани за задействане до декември“, пишат депутатите и градовете в писмото от 14 юли, адресирано до заместник-председателката на Европейската комисия Маргрете Вестагер и до еврокомисаря Тиери Брьотон. Краткосрочните наеми вече засягат цените на жилищата, а настоящата криза с разходите за живот добавя масло в огъня, допълват те.
„Увеличаването в момента на разходите за живот, наемите и цените на жилищата поставя много европейски домакинства под ескалиращ финансов натиск“, се казва още в писмото.
Незаконно съдържание
Подписалите писмото и други наблюдатели предполагат, че Комисията се нуждае от още време, за да прецени как наръчникът ще се отнася към други европейски директиви като директивата за модериране на съдържание „Дигитални услуги“ и правилата за защита на данните на блока GDPR.
Първоначално имаше призиви проблемът с платформите за краткосрочни наеми да бъде разрешен в директивата за дигиталните услуги. „Това, което е незаконно, трябва да бъде незаконно офлайн“, беше една от ключовите фрази на предложението. Част от дебата около платформите за краткосрочни наеми е дали обяви, които не отговарят на местните регулации, трябва да бъдат считани за „незаконно съдържание“, с което платформите да се борят. В писмото си Съюзът на европейските градове настоява за такова действие.
Но това не се случва. „Говорихме с Комисията и попитахме: Ще разрешите ли това в директивата за дигиталните услуги или ще има специални закони като допълнение към директивата? Те отговориха: Не, нека не уреждаме този въпрос в директивата за дигиталните услуги, защото това е хоризонтална регулация“, казва евродепутатът от „зелените“ Ким ван Спарентак, който отговаря за достъпните жилища в парламента. „Но в такъв случай трябва да се създадат правила, разбира се“, допълва той.
Друго противоречие е свързано с достъпа на градовете до данните на платформите за краткосрочни наеми. В писмото си градовете отбелязват, че им е нужен достъп до всякакви данни като идентификация на домакините, броя на леглата в имотите и брой на отдаваните под наем нощувки, за да се приложат местните правила. Но според платформите тези искания са „несъвместими“ с GDPR.
Ван Спарентак заема страната на градовете по този въпрос. „Проблемът в момента с Airbnb е, че тя не е длъжна да споделя данни, което прави невъзможно принуждаването ѝ. Вече има много градове с регулации за краткосрочните наеми…, но те не могат да ги приложат, защото няма задължение за споделяне на данните, от които може да се нуждаят“, отбелязва той.
Помолен за коментар, говорител на Комисията заяви, че тя планира да приеме инициатива през есента, като се съсредоточи върху „въпроси, свързани с прозрачността на сектора на краткосрочните наеми“.
Airbnb заяви в комюнике, че 4 от 10 домакини в ЕС, които са обявили имотите си в платформата, са заявили, че това им помага да се справят с растящите разходи за живот. „Продължаваме да подкрепяме работата на ЕС за осъвременяване на правилата и деблокирането на ползите от отдаването на имоти и от единния пазар за повече европейци“, отбеляза компанията.